Министерство на правосъдието е хванато в "сандвич на напрежението", защото политиците не желаят да говорят за реформи в съдебната система. Това отбеляза Иванка Иванова, директор Правна програма в Институт “Отворено общество” в Сутрешния блок на България Он Ер. Според нея липсва политическата воля да бъде осигурена независимост на съда.
На 14 октомври правосъдният министър Христо Иванов представи проект на актуализираната стратегия за съдебна реформа. Според Иванова този документ, в сегашната си форма, дава гаранции за постигането на два европейски стандарта, които в момента не се прилагат на практика в България.
"Има два ясно установени европейски стандарта. Единият е, че съдиите трябва да бъдат назначавани само от орган, от който мнозинство представляват съдии, избрани от самите съдии. Вторият европейски стандарт е, че прокурорите трябва да бъдат независими при упражняване на правомощията си." - обясни Иванова.
Темата за реформи в съдебната власт не беше обсъждане по време на предизборните кампании, както и в момента не е на масата на обсъждане на политическите дискусии, отбеляза Иванова.
"Самата конструкция съдебна власт е изключително изкуствена конструкция, която присъства в нашата конституция. Прокурорите и съдиите са изкуствено събрани заедно. Голяма част от стагнацията на процеса на съдебна реформа се дължи на факта, че се опитваме да решим нещо невъзможно, т.е. мислим едни и същи критерии за назначаване, повишаване, заплащане на труда на хора, които работят нещо много различно." - обясни експертът.
Нужно е по-голямо финансиране на съдебната власт, смята Иванова.
"От друга страна, ако иска да осигури някакво финансиране на дейности за реформа на Стратегията, за реформа на съдебната система, министерството трябва да вкара такъв вид дейности в ОП "Добро управление", която се планира според европейските стандарти 2014 -2020г. , т.е. ние към момента вече отдавна трябваше да имаме ясна програма за това, как искаме да харчим парите по ОП "Добро управление." - коментира Иванова.
В момента ЕК е вперила поглед към съдебните системи на България и Румъния, отбеляза Иванова. По нейни думи това е сред условията за страната ни за влизане в Шенген - наличието на 2 или 3 последователни положителни доклада.
"Това, което румънците правят по-добре от нас обаче е, че там има ясно раздвижване и напредък последните 2-3 години особено, по отношение на преследването на корупцията по високите етажи на съдебната власт." - отбеляза Иванова.