Въпросът кога точно България ще приеме еврото остава с неясен отговор. Докато страната ни очаква разрешение от Европа, битката за това да изпълним всички критерии продължава.
"Когато говорим за Еврозоната, първият въпрос е дали политическите партии ще намерят силата да намалят егото си и да създадат кабинет, който да може да изкара България през преговорите за Еврозоната и Шенген. Все още не сме големи оптимисти. Най-важно е да се говори каква е техническата готовност и да се даде малко повече гласност по темите", заяви Зорница Русинова от Икономическия и социален съвет пред "България сутрин".
По думите на председателя на Асоциация "Активни потребители" - Богомил Николов, притесненията на българите относно въвеждането на еврото могат да бъдат успокоени, като им се дадат положителни примери от страни, които вече са минали през този процес.
"Инфлацията в Хърватска е под 10% след влизането в Еврозоната - 8,8%, а у нас е 12 на сто. Развенчаването на тези стари и брадясали митове е едната стъпка. Другата е да си напишем домашното", обясни той.
Според Русинова темата за бюджета е изключително сложна, заради което и хората, и бизнесът имат много въпроси.
"Неясно е как в малки населени места без банкови клонове ще бъде извършван обменът - дали няма да се стигне до спекулация или изнудване. За целта сме поканили на разговори "Български пощи", представители на местната власт и органите на реда. Трябва да се каже за какъв период ще се работи с двете валути и колко време всички обмени ще се правят без такси. Информацията до момента е за 6 месеца", поясни тя пред Bulgaria ON AIR.
Николов е на мнение, че първоначалното двойно обозначаване на цените ще спомогне на хората да сравняват цените и така да свикнат с новата стойност. Той смята, че ако не бъдат поставяни такива, се създава предпоставки търговците да поставят каквито цени пожелаят.
"Това сработи в повечето държави. Имаме опита, който да използваме. Ползите са много повече от страховете", категоричен бе той.
"Когато говорим за социална политика, трябва да имаме комплекс от мерки, а не просто с влизането в кампания партиите да започнат наддаване за минималните заплати и пенсии, без да има дългосрочна политика. Важно е да се намери консенсус за това кои да са приоритетите за страната - Шенген, Еврозона, подпомагане на малкия и средния бизнес", смята Русинова.
Тя отбеляза още, че потенциалното вдигане на данъците е обвързано с вдигането на осигуровките.
"Нашето общество не е подготвено за подобен разговор. Едно от основните неща, които биха могли да ни подпомогнат малко, е стартирането на европейските програми. Няма как да се свият разходите в социалната сфера", настоя Русинова.
Вижте повече в репортажа на Борислава Алексова.