Без помощта на държавата розопроизводството е изчезващ бизнес. Изкупната цена на розовия цвят се понижава.
"Към момента договорите, които официално са подписани между преработвателните мероприятия и производителите, са от порядъка на 3,50 - 3,70 лв. за килограм, като очакваме в хода в кампанията да има покачване на цената. Спрямо миналогодишната цена наблюдаваме увеличение от 20 до 30%, но това увеличение не успява да покрие увеличените производствени разходи на земеделците", каза председателят на Националната асоциация на розопроизводителите Христо Николов за "България сутрин".
По думите му цените на основните суровини, гориво, работната ръка и торове са драстично нагоре.
"Ние не може да компенсираме това нарастване. Все по-малко стават хората, които са готови и искат да го берат, това е най-големият проблем пред сектора. Ние от години алармираме за него. Ако в останалите направления - комуникация с преработвателите и подкрепа за земеделците при закупуването на торове получаваме разбиране, съдействие и подкрепа, то решаването на проблема с работната ръка нямаме абсолютно никакво движение. И няма никакво разбиране от страна на държавата", допълни Николов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той припомни, че събирането на розов цвят започва между 5 и 6 часа сутринта, като продължава до обяд.
"Обикновено тази работа в България се извършва от нискоквалифицирани работници - роми. Говорим за трайно безработни хора, които имат условия да заработват между 50 и 100 лв. на ден. Колкото и да е непривлекателна работата, в някои райони на страната хора с инженерно образование трудно получават такива пари. Този проблем с работната ръка на полето не стои само пред розопроизводството, непосредствено след нас с него се сблъскват производителите на череши, след това на полски плодове и зеленчуци, след това овощарите", коментира председателят на Националната асоциация на розопроизводителите.
И ясно поясни, че за последните 3-4 години в България с над 20% е спаднал средният добив на розов цвят от единица площ.
"Този проблем се дължи на липсата на работна ръка, ние системно не успяваме да оберем градините си и всеки ден остава розов цвят, който пада на земята. Но през последните години секторът ни може да се радва на що-годе адекватна подкрепа, все пак държавата не е неизчерпаем извор. Включени сме в национална програма за растителна защита, получихме и обезщетение по линията за Ковид, както и обезщетение във връзка с войната в Украйна. Това не може да компенсира всичките ни нужди, но е голяма помощ", сподели Христо Николов.
Той подчерта, че имат около 45 000 декара площ с казанлъшка маслодайна роза.
Попитан къде пазарът на розово масло е по-голям - у нас или в чужбина, Николов отговори: "Над 99% от преработената суровина бива изнасяна в чужбина. Ние тук нямаме добавената стойност на крайния продукт. Българското розово масло е суровина за парфюмерия и козметика. За щастие, на места и за фармацевтичната индустрия."
Гледайте целия разговор във видеото.