В рубриката "Златните" в ефира на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR ви срещаме с бронзовата медалистка с ансамбъла ни по художествена гимнастика от Рио 2016 и международния съдия Християна Тодорова.

Още на 4 години започва да се занимава с художествена гимнастика.

"Връщам се с много бледи спомени и повече от това, което майка ми ми е разказвала. Не помня почти нищо. Знам, че майка ми ме е завела там и първоначално изобщо не съм искала да стъпвам в залата, било ме е страх от треньорка, но постепенно се превърна в моя живот и така до ден днешен", каза тя.

Първият ѝ треньор е Силвия Тасева: "До ден днешен ние поддържаме връзка. Всеки един треньор, който е минал през моя живот и по пътя ми, е допринесъл и съм изключително благодарна за всичко."

свързани

Кабинетът предлага на Радев да връчи на Илиана Раева орден "Стара планина"

Хриси има и още 2 сестри, като първоначално и трите започват да се занимават с художествена гимнастика.

"Александра - средната, след гимнастиката се преориентира към тениса, тъй като имаше много сериозна травма, наложи се да спре на 15 години. Най-малката - Анастасия, беше гимнастичка, но майка ми я спря, тъй като каза, че една гимнастичка ѝ е достатъчна", сподели тя.

Признава, че през годините, когато е била по-малка, е имало периоди, в които е искала да се откаже.

"Всеки преминава през такива периоди, но разбрах, че нещата стават много сериозни, когато влязох в националния отбор за девойки. Тогава бях само на 13 години, трябваше да преосмисля и да осъзная, че вляза ли в националния отбор, това ще е до края и че нямам право да се откажа и да си кажа: "Днес не ми се тренира, спи ми се". Това беше и преломният момент, защото когато бях на 12 години моето семейство реши да замине за Канада и да се установим там, така и да продължа с гимнастиката там. Тогава човекът, който спря баща ми, беше Илияна Раева", разказа Християна Тодорова.

свързани

Раева: Не съм Желязната лейди, но направих гимнастиката най-успешния спорт в последните 10 г.

Така семейството ѝ решава да остане за една година в България, за да види какво ще се случи.

"След една година аз влязох в националния отбор и цялото ми семейство остана тук заради мен. А в последните години се чувствах най-силна на килима. Бях по-зряла, повече осъзнавах какво нося на гърба си като отговорност, осъзнавах всяка една минута в залата, знаех какво правя на килима", категорична е тя.

Попитана как целият ансамбъл преодолява тежкия инцидент с бившата ѝ съотборничка Цвети Стоянова, Хриси отговори: "Като цяло пътят ни беше много труден, много трънлив, постоянно нещо се случваше, постоянно получавахме удари под кръста, от самото начало до самия край. Но най-голямото нещо, което се случи, беше инцидентът с Цвети Стоянова. Тогава за един ден трябваше от 20-годишна да стана на 30 и да се справя с всичко, което се случваше вътре в мен като емоция. Физически нямах никакви проблеми, трябваше психически да издържа. Тя ни беше като сестра, бяхме много близки още от малки."

Тогава треньорите и психологът на националния отбор помагат на момичетата в този труден момент. А инцидентът се случва точно по време на Европейското първенство.

свързани

"Златният" ни ансамбъл за цената на успеха и жаждата за още медали

"Нашите треньори ни накараха да играем заради Цвети, ние искахме да се прибираме и да се откажем от Европейското. От него съм с бели петна, може би това е защитна реакция, но и по-добре, за да мога да се съхраня", добави Християна Тодорова.

Тя е откровена, че никога няма да забрави момента, когато разбират, че са бронзови медалистки на Олимпиадата в Рио.

"Не знам колко пъти в живота си съм била щастлива, но знам, че това е един от пътите, в които бях истински щастлива. Падна ми огромен товар от раменете. Това беше нашата мечта. Нещата на Олимпиадата в Лондон преди това не ни се получиха, трябваше да останем още 4 години. Цяла България очакваше от нас медал, всяка си имаше своите собствени проблеми, свързани както с професионалния, така и с личния живот", не скри емоциите си бронзовата ни медалистка от Рио.

Решението ѝ да стане съдия идва още докато е състезател.

свързани

Невяна Владинова в "Златните" за най-тежкия момент, медалите и магията на "Булерия"

"Исках да погледна нещата от другата страна, исках да видя как точно се случва, исках да видя защо понякога ние бяхме ощетени, къде е причината. И вярвам, че това е моят път, удоволствие ми е, не го приемам като работа", каза още Хриси.

Тя е категорична, че Илияна Раева е човекът, на когото би изписала името със златни букви в спортната ни история.

Гледайте целия разговор във видеото.