145 години свободна България. Помним ли какво ни костваше тази свобода, ценим ли я, какъв дух носи българинът и какво ни обединява днес?

"3 март е Национален празник и нещо, което трябва да ни обединява, да го честваме общо. Дали е така обаче, това е друг въпрос", каза писателят Теодора Димова в студиото на "България сутрин".

"3 март е дата, която ще остане в историята. През 1878 г. се подписва временният Санстефански мирен договор, с който се ражда и Третата българска държава. За мен Освобождението на България е започнало още от 1762 г. с написването на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Борбата за свобода винаги е била присъща на българите", каза на свой ред писателят Здравка Евтимова.

свързани

Празнуваме 145 години от Освобождението на България от турско робство

Пред Bulgaria ON AIR Димова постави въпроса дали Освобождението е донесло и нашата вътрешна свобода. "Освобождението е дата, свободата е вътрешно състояние. За него се изискват усилия всеки ден. Свободата не е еднократен акт и въпросът е, че нашата борба трябва да е непрестанна", категорична бе тя и допълни, че фалшивите жестове и нашето чуждопоклонничество са болезнени и травмират националното ни самосъзнание.

"Предполагам, че и днес ще станем свидетели на такива жестове. На 3 март те са неминуеми. Нашето национално самосъзнание винаги се люшка между крайности. Комплексите си за национална малоценност ние прикриваме. Трябва да уважаваме всеки празник, но около националните трябва да се обединяваме", коментира още Димова.

свързани

Проф. Христов: Няма да се роди втори Левски, вече сме твърде далеч от заветите му

Според Евтимова паметта е и отговорност пред бъдещето. Тя изтъкна, че в България ще утвърди жизнено способна визия, която ще разбира ролята на България в бъдещето.

"Бъдещето е в нашите ръце. Трябва да направим ново българско Възраждане, нов български Ренесанс. За нов български Ренесанс на първо място трябва народът да се изтръгне от неграмотността, невежеството. Човекът с ограничена възможност може само да се оплаква. Българите сме лекарството. Трябва да разказваме на децата си какво са направили техните деди. Гените на тези българи са в гените на нашите деца и внуци", каза писателят. 

Според Евтимова трябва да има политици, които поставят мисълта за собствена изгода на последен план, а на първи план мечтата България да стане европейска, достойна страна с образован народ. По думите на събеседника ѝ писателите са отговорни за Ренесанса.

"В моето съзнание сега е само пожелателен. Ние сме най-старата държава и в същото време нашата свобода е най-младата", каза още Димова.

Гледайте целия разговор във видеото.