Невролог твърди, че сапунените сериали увреждат мозъка. Проучването показва, че единствената цел на увлекателните истории, които са най-често любовно-драматични, имат за цел просто да осигуряват на зрителите забавление, но за известно време.

"Категорично това не е научно изследване. Тези хормони се отделят не от мозъка, а от надбъбречните жлези, макар че мозъкът има участие. Това, което трябва да бъде доказано, се залага като предпоставка, от която се изхожда. Непрекъснато хората си измислят някакви странни резултати, за да привлекат интерес", заяви социалният антрополог доц. Валери Личев в студиото на "България сутрин".

Според него нито възрастта, нито образованието са критерий за тяхното социално влияние, а сериалите ни позволяват да общуваме.

"Те се правят по схема, задължително е тя да засяга масовия човек. Любовният триъгълник е задължителен не само за сапунените сериали. Винаги трябва да има някакъв гад, мръсник, героинята трябва да е наивна до безумна глупост, но за сметка на това е симпатична и добродетелна. Не е лошо човек да се откъсва от реалността, като се вживява в някаква друга реалност, но сапуненият сериал е нещо, което не ти е необходимо да го гледаш", обясни доц. Валери Личев пред Bulgaria ON AIR.

свързани

Учени доказаха, че сапунените сериали увреждат мозъка

"За чий бяс трябва непрекъснато всички да ставаме по-умни? Обществото няма нужда всички да бъдат по-умни. Трябва да ни се случва нещо ново и тези сериали ни го дават. Добре е като човек може да забравя. Ако изгледаш един сапунен сериал, другите вече ще са ти ясни", коментира доц. Личев.

Той е на мнение, че интернет сериозно конкурира телевизията и има хора, които ще се увлекат по тази безкрайна верига от социални конфликти, но други ще искат да сменят картинки през няколко секунди, за да има нещо ново, защото човекът е неофилно същество и търси новото.

"Това е бизнес продукт. На една дълга верига от серии, ако заложим, имаме шансове да спечелим повече, докато с един кратък сериал какво ще кажем на хората... Бягаме от реалността, защото не можем да си я създадем. Ако можехме, нямаше да гледаме глупости. Аз харесвам българския скептицизъм. Това е някакъв шанс да не станем всички виртуални участници във виртуална психодрама", каза още доц. Валери Личев.