Депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП "Български възход" гласуваха за удължаване на бюджета за тази година и догодина. Причината е, че служебният кабинет се отказа да внася проект за нов бюджет и остави това на редовния кабинет. Според последните данни на Евростат 40% от населението на България свързва двата края с големи трудности. 

"В България има най-малко три групи региони, които коренно се различават. Първият регион е София, след това областните центрове от първи ранг, след това са всички останали. Това са три различни Българии, до голяма степен по отношение на доходите и възможностите", каза икономистът доц. Косьо Стойчев в "България сутрин".

Според него това не е дискриминация, а ще бъде баланс, който отчита регионалните особености.

"Този висок процент е свързан с това, че все още България запазва много високи нива на сивия сектор на икономиката, особено в заетостта. Голям брой хора или полагат труд и имат нерегламентирани доходи, затова са минимално осигурени. Благодарение на големия брой външни мигранти, които внасят огромно количество средства всяка година, пари генерирани от икономическа дейност не на територията на нашата страна, плюс доходите, които се генерират, без да се осигуряват и не са отчетени от НОИ и от НАП, имаме голямо количество циркулиращи средства. Вследствие на това страната ни създаде един голям басейн от хора, които работят в действителност. Информацията, че имаме ниско ниво на безработица и търсенето на заети постоянно се увеличава, плюс това, че имаме ужасно много бедни, които едва свързват двата края, си противоречат ", допълни икономистът.

Според доц. Стойчев броят на хората, които реално търсят работа, не е много голям и проблемът с бедността е хроничното натрупване на големи групи хора, които нямат материален интерес да започнат да се осигуряват на по-големи суми и статистиката да се нормализира.

"Никакви бюджети няма да ни стигат, ако твърдят, че 40% от нацията е в бедност. Държавният бюджет е от най-важните закони. Всички видове случаи, в които се ползва стар бюджет, трябва да се избягва - миналогодишният бюджет е направен на макроикономическа основа, която днес е невалидна", посочи  доц. Стойчев.

Според него има потребност от адекватна индексация от натрупаната инфлация. Според  доц. Григор Сарийски рисковете се крият в големите разходи.

"В проектозакона на мерките в т.нар. малки бюджети, имаше член, в който е предвидено, че МС може да гласува допълнителни разходи, но там има разпоредба, която се отнася до инвестиционните разходи. Ако парламентът отвори разход за каквото и да е, това е нещо, което може да бъде финансирано. За мен това е рисково. Удължаването на мерките означава, че ще финансираме мерки, в които няма дискреция", каза икономистът доц. Сарийски за Bulgaria ON AIR.

Според него депутатите рядко мислят за нещо повече от следващия вторник. 

"Регионите са на ръба на оцеляването. Причината за това е начинът, по който се провежда фискалната политика. Винаги трябва да се прави нещо с хоризонт, когато искаме да се получи след 15 години", изтъкна доц. Сарийски.

Гледайте целия разговор във видеото.