България е лидер по енергийна бедност в Европа. От данни на Евростат става ясно, че страната с най-големи проблеми с отоплението в Съюза през миналата година е България - 23,7% от населението не е имало достатъчен достъп.

В България има целеви помощи за отопление. С програмата се подпомагат и домакинските нужди на тези хора, които не са на твърдо гориво. Проблемът е много по-комплексен. Според данни на Евростат 40% от хората не могат да си осигурят достатъчно добра температура в жилищата си. В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е залегнало до края на годината България да има своята дефиниция за енергийна бедност. Политическата нестабилност, която ни се случва през последните две години, се отразява и на експертната работа в държавните ведомства. Това заяви бившият социален министър Христина Христова в ефира на "България сутрин".

Според експерта по енергийна бедност Ася Добруджалиева, дефиницията е трябвало да стане факт още през 2019 г., но липсва политическа воля. 

свързани

Всеки четвърти българин няма пари за отопление на дома си

"Енергийната бедност се дължи на три основни компонента. Първият е цената на енергията. Вторият са доходите на хората, а третият важен елемент е качеството на жилищата, които обитаваме", поясни тя. 

По думите на Христова, България в действителност се е забавила с въвеждането на дефиниция за енергийна бедност, но "проблемът е европейски". Бившият социален министър констатира, че Чехия, Полша и Латвия също нямат дефиниция за енергийна бедност. 

В студиото на Bulgaria ON AIR Добруджалиева коментира и предложените от ЕС мерки за справянето с енергийната криза, сред които намаляването на потреблението на електроенергия с 10% до 2023 г. 

свързани

По-евтин ток: Битовите потребители ще плащат електроенергия на регулирани цени до 2026 г.

"Трябва да се фокусираме върху мерките за енергийна ефективност. Това е единственото устойчиво решение за намаляване на потреблението на енергия. Мерките за подпомагане са важни, защото хората оцеляват. Има страшно много хора, които са под линията на бедност. Важно е да има системна политика за насърчаване на енергийното обновление на сградите", подчерта тя. 

Експертът добави, че в България няма пазарни отношения, които да дадат възможност за енергийна ефективност. 

Христова обобщи, че "държавата си е свършила добре работата по отношение на подпомагането на бизнеса, но за домакинствата мащабът все още не се е разширил достатъчно, за да е адекватен на нуждите на хората".

"Трябва да си видим състоянието на хазната - положението вече е тревожно. Минималната работна заплата изостава от ръста на инфлацията", заключи тя по отношение на възможността минималната заплата да бъде повишена до 850 лева. 

Гледайте целия разговор във видеото.