Празникът на българската азбука е повод да оценим богатството на нашия език. Разнообразието му се вижда най-добре на хартия, а там безпристрастно се документират както дълбочината на писаното слово, така и превръщащите се в ежедневие многобройни грешки.

"Днес е светъл празник - празник на буквите, словото, паметта и достойнството ни. Днес се чувстваме горди, защото ни обединява точно това - че буквите са ни направили територия на духа. Езикът непрекъснато се развива, но той има книжовни правила, които трябва да се спазват", сподели езиковедът доц. Руска Станчева от Института по български език при БАН в студиото на "България сутрин".

Тя обясни, че е проведено голямо изследване на езиковите нагласи и тогава анкетираните са били тествани за 9-те най-често допускани грешки и нарушавани правила.

свързани

Кражбата на "История славянобългарска" - какво крие тайната операция на Държавна сигурност

"Резултатите ни показаха, че най-често се греши при деепричастието. Много често чуваме, че се започва изречението с него и след това се случва да не се спазва правилото. Под 30% се справят с тази норма, тоест кога трябва да употребяваме деепричастие. Хората го смятат за белег на интелектуалност на езика си", уточни доц. Станчева.

Езиковедът обясни, че при изследването около 60% от анкетираните са показали, че нямат проблеми с употребата на пълен и кратък член.

"Отец Неофит Рилски обединява различни членни форми, за да могат всички да видят в този език себе си. В устната реч ние "мекаме", защото в западните говори е "я четем, ние четеме". В множествено число това "ме" е останало. Нашето изследване показа, че хората се справят с тази норма - 88-89% от анкетираните нямат никакви проблеми", отбеляза доц. Станчева пред Bulgaria ON AIR.

Според нея няма област у нас, където се говори най-правилно.

"Нашият книжовен език взема черти от различни области и диалекти, тъй като такава е съдбата му - да бъде конституиран в период на липса на държавност. Точно това е била идеята на книжовниците през Възраждането - да обединят черти и на Изтока, и на Запада, за да действа именно тази обединителна функция на езика", изтъкна тя.  

свързани

860 страници разкриват историята на българския народ, духовност и култура

В своето послание към българите доц. Станчева призова да пазим и обичаме езика си.

"Нека ценим онова, което буквите са ни дали - памет, достойнство, гордост. Езикът ни обединява", завърши езиковедът.

Гледайте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК