Как революционното декодиране на човешкия геном ще промени живота ни?

Учени успяха да декодират човешкия геном. Установено е, че пълният геном съдържа над 3600 гена.

Вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова определи новината като сбъдната мечта на поколения учени и най-голямото събитие на 20 век в биомедицината - сравняват го със стъпването на Луната. 

"Години наред учените като мравки носеха малки парчета от мозайката. Геномът ни показва, че има още много какво да учим. Знаем, че имаме някъде около 20 хил. гени и че огромната част от генома е една некодираща информация. Този проект даде невероятен тласък на технологиите, свързани със секвенирането", посочи тя в студиото на "България сутрин".

По думите ѝ все още сме много далеч от това, което искаме. Идеята е в следващите 20 г. да бъде направен невероятен скок в диагностиката и лечението.

"Да знаем не просто подредбата на базите, но да знаем какво прави всяка отделна структура от генома. Може да бъде регулирана активността и на гените. Трябва да разберем много неща за индивидуалните геноми", отбеляза проф. Александрова пред Bulgaria ON AIR. 

"Международният консорциум разчете генома на сборна проба на мъже и жени, които не са знаели, че техните геноми са били включени в общата проба. ДНК не е присъда. В САЩ дори вече има закон да няма дискриминация въз основа на нашето генетично предразположение", каза още вирусологът от БАН.

От думите на проф. Александрова стана ясно, че идеята е всеки от нас да има своя геном в здравното досие. 

"Президентът Обама имаше идея всяко дете в САЩ да бъде със секвениран геном. Това не се случи, беше много скъпо. Трябва да си припомним, че знанията се развиват много по-бързо, отколкото човечеството трупа разум", заяви вирусологът.

Гледайте целия разговор във видеото. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК