МОН обмисля варианти за обединяване на някои висши училища. От ведомството вчера увериха, че те няма да бъдат намалени от 38 на 16.
"Между 2009 и 2013 година вече се говореше за необходимостта за намаляване, защото знаем, че българското висше образование и наука са фрагментирани. Външни анализи показват, че е добре да се фокусират разходите, за да се повиши качеството, но това не може да става по груб административен път. Тогава започнахме обсъждане с ректорите, но има неща, които трябва много внимателно да бъдат преодолени. Първото е, че университетите имат своя автономия", каза бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов в студиото на "България сутрин".
Той подчерта, че това е юридическа общност, която решава кой да преподава и на кого.
"Опитът показва, че дори най-малките университети си имат своята култура и история, много трудно се вливат в големи общности. НАТФИЗ у нас е марка. Дори да не е грубо сливане, защо трябва да се лишаваме от този феномен, там има интелектуално натрупване на поколения", допълни проф. Игнатов.
Според него административното разбъркване ще доведе до дълги опашки пред кабинетите на президента и премиера.
"25 години в образованието в Европа даваме шанс на младите да учат по света. Това, което искаме да направим в момента, е крачка, която трябва да бъде добре обмислена и трябва да се знае какво искаме да постигнем. Да направим само административно сливане - няма да доведе до добър резултат. Досега в Европа много университети имат своите кампуси в много градове. Тук вече си имаме оформени университети със своята история и своите рейтинги, затова трябва да бъде много премерено. Стратегически държавата трябва да знае кои са специалностите, които ще изведат за нашата икономика кадри и с кои ще привлече", коментира управителят на консултантска къща "Дарби Колидж" Бистра Илиева в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ през годините много университети от Европа са искали да правят двойни програми с университети от България.
"Това се случва много трудно. Нашата тромава система не позволява това да се случва. Ако една Великобритания има 3-годишно висше образование, България - 4 години. Ето тук може да се свали разходът и да направим по-качествена програма. В момента има възможност до третата година студент да учи в България и да отиде след това в Европа за последната програма, но защо това да не става обратното? Това означава, че трябва да имаме качествени програми и тези хора да искат да дойдат да вземат дипломата на СУ", коментира Илиева.
Тя смята, че нямаме чуждестранни студенти заради тромавата система.
"В момента Нидерландия инвестира страшно много в своето образование. Имат оторизирани системи, които веднага одобряват дипломите. Само след 3 месеца този млад човек, който е от друга държава и иска да учи, е одобрен. А тази инвестиция на чуждестранни студенти в България толкова бързо не е възможна", добави Илиева.
Проф. Сергей Игнатов припомни, че още преди пандемията търсенето на специалности се е променило.
"В образованието насилие не може да има, това е много консервативна система. А за да имаме чуждестранни студенти, трябва да имаме много гъвкав преход от български на английски. Обучението трябва да се акредитира и на английски", категоричен е той.
Вижте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК