Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес. Кои факти от историята за този ден не познаваме и можем ли днес да се надяваме на подобно обединение след 136 години?

За да имаме Съединение на първо място трябва да го има желанието на хората за това. Месеците преди самия акт е имало ентусиазъм, който нараства, особено сред младите хора. Бил е подклаждан от публицисти като Захарий Стоянов. Рядко се случва малка държава да постигне подобно дело. Това каза за "България сутрин" историкът д-р Светослав Живков.

свързани

Писател: Политиците да се учат от великите българи, осъществили Съединението

Честваме 136 г. от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

По думите му още с Берлинския договор се създават комитети за единство.

"Точно заради ентусиазма Съединението се случва не на 15 септември, а по-рано. В случая не става дума за предателство, но обществената вълна е довела до това да имаме този акт по-рано", обясни той.

свързани

Отбелязват в град Съединение 136 години от четата за Съединението

Според него и тогава не е имало пълен консенсус дали това е добре да се случи или не.

"Страхът е бил значителен, как ще реагира Турция. Но е имало хора, които излизат напред и си слагат главите в торбата. В кратък срок след станалото сме имали дипломатически сплетни. През септември и октомври повечето велики сили са били склонни да признаят Съединението, но срещу териториални компенсации", допълни Светослав Живков за Bulgaria ON AIR. 

Гледайте целия разговор във видеото

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК