Христо Ботев е една от основополагащите фигури в историята на българската литература. Емблема на творчеството му са известните на всички ни стихотворения, които са неразривно свързани с неговото революционно дело. 

На този фон малко позната остава публицистиката, намерила място на страниците на вестниците "Свобода", "Дума на българските емигранти", "Независимост", "Будилник" и "Знаме". 

"Познаваме от училище някои от най-добрите образци на публицистиката му - "Политическа зима" и "Смешен плач". При по-добро желание фактически можем да прочетем целия Ботев", заяви проф. Николай Аретов от Института по литература към БАН в студиото на "България сутрин".

Проф. Аретов събира някои от по-малко известните текстове на Ботев в книгата "Избрана публицистика", която разкрива повече за личността на поета и неговия отпечатък.

"Идеята на това издание беше да представим образците - най-характерното. Трудно ще ни е да намерим непознат текст от Ботев - няма. Повече от век най-сериозните изследователи и литератори са потънали в епохата и личността на Ботев и смея да кажа, че цялото му книжовно наследство е известно", изтъкна литературоведът.

Голямото предизвикателство на българската хуманитаристика е да разпознае текстовете на Ботев, които не са подписани. Един от най-дискутираните моменти е съвместната рубрика на Ботев с Любен Каравелов - "Знаеш ли ти кои сме?" - във вестниците "Свобода" и "Независимост", стана ясно от думите на госта.

"Опитах се да очертая всички теми, които са го вълнували в неговата публицистика, и всички жанрове, в които се изявява. Разбира се, статиите - те са ни най-познати. Една от най-ранните му статии е една от най-дълбоките - "Народът вчера, днес и утре". Най-интересни са фейлетоните. В тях има и пародии, реплики, полемики, както и дописки", каза проф. Аретов пред Bulgaria ON AIR.

Това, което отличава това издаване от класическите издания, е, че по идея на издателите текстовете са подредени по хронологията на тяхното публикуване, а не по жанрове.

"Това би трябвало да дава възможност да проследим мисленето на Ботев. Това, което е може би най-актуално днес, освен идеите за революцията, е отношението на Ботев за балканска федерация и отношението сърби-българи и гърци-българи. Това е проблем, който вълнува Ботев и той посвещава няколко статии", акцентира ученият от БАН.

В последните 2 години на Ботев той не публикува стихотворения освен "Обесването на Васил Левски", и според проф. Аретов това е трагедия, която остава в съзнанието до края на живота му. 

Гледайте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК