За изкуството да подреждаш думите в рими, за вдъхновението и за темите, които разглеждат съвременните автори - разговаряхме в студиото на "България сутрин" с автора и преводач Левена Филчева.
"Много е важен преводът. По-добре никакъв превод, отколкото лош превод. Изисква любов, разбиране и много добро познаване на родния език, на който превеждаш. Превеждам поезия от сръбски и македонски, иначе превеждам от гръцки и руски. На всички езици е трудно да се превежда, когато не ти е роден", сподели Филчева.
"В пандемията и заключването на мен не ми липсваха хората. Непрекъснато бяхме заедно с любимите ми хора. Всичко може да се окаже вдъхновение най-неочаквано - паднало листо, странен цвят... Най-често, за съжаление, душевната болка. Болката е нещо много интимно, докато радостта е на показ", каза още писателят и преводач пред Bulgaria ON AIR.
Тя отбеляза, че се старае да пише в краен случай и трябва наистина да изпитва голяма вътрешна необходимост.
"Някак не обичаме много нашите хора, което е тъжно. Имаме великолепни автори. Известни са донякъде", подчерта Филчева.
"България има много добри преводачи. Много често забравят да ги споменат. Преводачът е свършил много важна и необходима работа. Защо чуждите преводачи не превеждат от българските на техните езици, не мога да кажа. Има държавна политика, доколкото се отпускат финансови средства. Тъжното е, че няма мениджмънт. Трябва да има един мениджър, който да те хвана за ръка и да намери редактор, издателство, финансиране и представяне на продукта", каза още тя.И изтъкна, че ни липсва обединеност. Много сме разделени във всичко, много ни пречи това пусто его, което е толкова голямо, смята Филчева.
"Много често пиша за смъртта. Не че ме вдъхновява - смятам смъртта за начало, не само за край. Поставям се много често на мястото на другите, интересно ми е. И това ми помага да изграждам образи. Надявам се тази година да довърша един роман, от доста време го пиша", посочи гостът в студиото.
Гледайте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК