За хората, които са ваксинирани с първа доза от препарата на AstraZeneca и не желаят втора от него, ще бъде взето решение с коя от наличните у нас РНК ваксини да бъде заменен. Това обяви министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Има ли сериозни последствията от ваксината на AstraZeneca - все още не е доказано. Очаква се и становището на ЕМА.
"Проблемите с AstraZeneca са силно преeскпонирани. Държавите се объркват в това, което правят в момента - експериментално да се смесват ваксините, нещо, което пък съвсем не е проучвано. Тук не говорим за различи ваксини като партиди, говорим за различни механизми на действие върху имунната система на човека и не можем да предвидим как ще действа реимунизация от друг вид", обясни проф. Пенка Петрова от Института по микробиология към Българската академия на науките в студиото на "България сутрин".
Според проучвания, най-големите опасения и странични ефекти от AstraZeneca са образуването на тромбози.
"Тромбози се случват на 1 на 30 000 души и без ваксина. При ваксинираните със странични ефекти след AstraZeneca са млади жени до 50, с наднормено тегло и приемащи противозачатъчни. Ако не сте в тази група, спокойно може да си сложите ваксина. Тромбози могат да се получат и от антибиотици от пеницилиновата група, от хинина също. Дали сме предразположени към тромбози, може да се провери с тест", заяви още проф. Петрова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Според нея, ако при първия прием от ваксината, не е имало усложнения, то и при втория няма да има. Като посочи, че не във всички случаи е задължителна втората доза.
"Трябва да се изчака да минат 3-4 месеца и да се проверява за антитела. Ако са над 600, няма нужда от реваксинация", каза още проф. Петрова.
Руската ваксина Sputnik V
"Тя също е аденовирусна ваксина и се счита за много добра като безопасност. Освен че се купува от повече от 30 страни, тя се и произвежда там, и няма данни за особени странични ефекти", допълни проф. Петрова.
Българската ваксина
По отношение на българската ваксина, стана ясно, че тя ще бъде готова най-рано след 2 години.
"Единият прототип вече е готов. Сега се работи по втория. Можем да кажем, че загубихме около година в търсене на бюрократични решения. Но всички ни подпомагат с каквото могат", обясни ученият от БАН.
И поясни, че българската ваксина е на протеинова основа, с къси протеини, парченца от вируса, което я прави мултиепитопна - може да действа и върху други варианти на вируса.
Гледайте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК