Много развити западни страни се провалиха в желанието си да посрещнат големият брой заразени и болни хора в своите лечебни заведения. Можеше ли обаче да омекотим натиска и използвахме ли рационално иновативните технологични решения, за да следим, контролираме и прогнозираме по-прецизно развитието на пандемията?
Решихме с моя екип, че не сме лекари, не сме на първа линия, но можем да помогнем да се справим. Текущата информационна система е технология от един век назад. Ползва се технологията на тетрадката и химикалката. Ние даваме и апликиране на всички информационни потоци, позволяващи поглед от птиче око. Това каза за "България сутрин" Росен Генчев от BioSeek, чийто екип е разработил цялостна система за управление и анализ на пандемии.
"Пример - нашата система поддържа информация за всяка болница, колко налични легла има и редица други данни", допълни той.
По думите му основната дискусия преди започването на проекта е била свързана с личните данни.
"Решихме, че най-сигурният начин да се съхраняват лични данни е да не ги съхраняваме. Дори не знаем телефона на съответния човек", отбеляза Росен Генчев за Bulgaria ON AIR.
"С технологията на тетрадката и химикалката капацитетът за следене беше 500-600 души, след което започнахме да се возим във "влакче на ужасите". Най-хубавото на нашата система е, че когато хваща клъстера - няма да нужда да се редите на опашка. Когато излезе положителен тест, се праща съобщение, а може да се следят и контактните лица. Когато има данни за болниците, дадена може да светне в червено и хората да знаят 3 дни напред, че там положението е тежко", обясни Росен Генчев.
Вече има изпратени писма до част от политиците за платформата, а амбицията им е тя да стане популярна и извън България. В момента Китай въвежда такава технология.
"Тук като че ли хората разчитат да залагат на аналоговите технологии", каза още Генчев.
Гледайте целия разговор във видеото и повече в репортажа на Натанаил Раичков.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК