Отбелязваме един от най-хубавите български празници - Гергьовден. Етнологът Анелия Милушева разказа в "България сутрин" повече за традициите на този празничен ден.
Според традиционната ни култура годината се дели на лято и зима - Св. Георги и Св. Димитър разделят годината на две. От Гергьовден започва истинското събуждане на природата. Сутрин, още преди изгрев слънце, моми и невести излизат да събират роса. Самите обредни хлябове се правят с такава роса, извършва се магична дейност. Характерни са много венци с цветя, украсяват се къщите и животните, отбеляза тя.
По думите ѝ датата на Гергьовден е 23 април и би трябвало тогава да се празнува. През 70-те години на 20 век по някаква причина Гергьовден е записан а 6 май, за да съвпада с празника на овчаря, посочи тя и добави, че поради това днес го отбелязваме като празник на армията и храбростта.
Етнологът разказа още, че агнешкото на трапезата е свързано с курбаните и пренасянето на жертвите. Когато човек жертва нещо ценно от своя живот, той получава в замяна също голям дар. Кръвта от ритуалното заколване на жертвеното агне се събира и се заравя в земята, мажат се бузките и челцата на децата, на младите хора. Костите на агнето се заравят в нивата.
Вижте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК