Мнение: Не сме расисти, няколко групи ни лепят лошо име

Гордеем се, че България е една от страните, които не са допуснали депортиране на евреи към лагерите на смъртта. Със страх и известни изключения, като арести със свински опашки, приехме на наша територия десетки бежанци от размирни райони по света.

Въпреки всичко това, в понеделник на мача с Англия видяхме нацистки поздрави и животински подвиквания от трибуните на националния стадион, които накараха световните медии да обобщят, че българите са расисти.

"В България проблемът е, че никой не търси сметка на тези, които ни лепят лошо име. Преди 10 години искаха да запишат сирийчета и афганистанчета в училище в ковачевско село, но хората отказаха. Да не говорим за всички изстъпления след това с бежанците", коментира журналистът Бетина Жотева.

По думите ѝ това е европейска тенденция. В студиото на "България сутрин" тя показа графика, в която се вижда ръст на престъпленията от омраза в Англия и Уелс. От 2015 до 2019 г. техният брой се е увеличил с 27% до 103 хил. в рамките на само една година.

"Не приемам никакви обяснения от типа "не можем да ги намерим и да се справим с тях". Това е група, две, или три, които се наемат от футболни клубове, федерации, партии и икономически формирования, за изпълнение на гнусни поръчки, за които им се плаща добре", категорична е Жотева.

"Самите медии претоплиха предварително манджата. Една от основните теми беше дали ще има расистки подвиквания на стадиона. Има нещо ненормално в цялата ситуация. Българският отбор не играе за пръв път срещу чужди отбори с играчи с друг оттенък на кожата", каза от своя страна социалният антрополог Валери Личев пред Bulgaria ON AIR.

Експертът е на мнение, че когато се боиш от другия, в общността ти се опитваш да се капсулираш. А чувството за малоценност може да избие в групови явления. 

"Едва ли тези деца имат понятие от нацисткия поздрав. Тези хора нямат сериозен интелектуален бекграунд, нямат идеал за живота си, нито идея за социална промяна. Тенденцията към себегероизиране е твърде голяма. Такива възможности за изява са добре дошли за тях. В момента градят идентичност по скандален начин", обясни Личев. 

И подчерта, че футболът позволява да избиваш комплексите си, да се почувстваш нещо по-значимо от това, което си в реалния живот. Трябва да има катализационен център, тъй като при една по-сериозна криза може определена група от маргинали да се включи в насилие, предупреди социалният антрополог.

"Добре е, че Борислав Михайлов си тръгна. Знаем какво направи за 14 години. Всичко, което той е изградил в БФС, си остава същото, само без него. Не мисля, че ще има кой знае каква промяна", каза още Жотева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК