Продуцентът Ник Пауъл е начело на Международното жури на 23-тия "София Филм Фест". В началото на 70-те години, заедно с британския бизнесмен Ричард Брансън, Ник Пауъл създава "Virgin Records".
Звукозаписната компания само за 10 години се превръща в световен конгломерат. В началото на 80-те продава акциите си в нея. Основава компанията "Palace Pictures", която изключително бързо се налага във филмовата индустрия.
Ник Пауъл е изпълнителен продуцент на над 60 заглавия, много от които носители на престижни награди, сред които и "Оскар". Общо 12 заглавия влизат в надпреварата в международния конкурс на "София Филм Фест". Сред тях и 2 български филма – "Прасето" на Драгомир Шолев и "Снимка с Юки" на Лъчезар Аврамов. Измежду тях Ник Пауъл и останалите членове на журито трябва да изберат най-вълнуващата продукция.
"Аз съм много широкоскроен човек, който иска Великобритания да остане в европейското семейство. Искам да гледам интересни филми с интересни истории за светове, които не познавам. Или за такива, които познавам, но разказани по свеж начин. Искам истински персонажи, които са такива дори във фантастични ситуации. Искам да им вярвам като хора. Няма нещо, което да не искам да видя. Е, освен може би порнография в 9 сутринта", сподели Ник Пауъл.
Последният филм, на който Ник Пауъл е изпълнителен продуцент, е "Върба" на работещия в САЩ македонец Милчо Манчевски. Признава, че има афинитет към европейското кино.
"Много неща в Холивуд ме притесняват. Пак казвам – аз съм доста широкоскроен. Мога да гледам екшъни, драми, всичко. Стига да е свежо и интересно. На киното трябва да се гледа като на приобщаваща медия, не изключваща. Не като на такава, в която определен тип кино не се счита за кино. Намирам това за лош подход. Когато гледах селекцията за "Оскарите", защото аз гласувам за тях, се впечатлих от чужедстранните филми. Бяха много по-добри от англоезичните. Това бяха най-вълнуващите продукции", посочи режисьорът.
А продуцентството британецът определя като редене на пъзел.
"Парите обикновено не са мои. Моята работа е да събера филма – от писането на сценария до привличането на талантлив екип пред и зад камера. Когато съм свършил всичко това, събирам парите за филма. Често работя с режисьори, които правят дебютните си пълнометражни филми. Търся хора с оригинално мислене в киното, но и с майсторство в занаята. Рядко се срещат такива, които притежават и двете. Трябва да ги откривам рано – в късмотрежани филми, в малките киносалони, дори в телевизията. Точно затова обичам късометражната програма на филмовите фестивали", отбеляза Пауъл.
Въпреки че е изпълнителен продуцент на близо 60 филма, Ник Пауъл не възнамерява да сяда на режисьорския стол.
"Абсолютно не! Виждам с колко блестящи режисьори работя. Ако аз правя филм, мисля, че ще се получи добре, но не искам просто "добри" филми. Аз имам ум, който има навика да се разтяга в различни посоки, а великите режисьори са напълно фокусирани върху конкретния филм. Обичам да подкрепям хората, които имат естествени способности. Единственото общо помежду ни е, че и аз умея да разказвам истории. Винаги се притеснявам когато се озова в бар със сценарист или режисьор, който не може да разказва истории. Ако не може да ме грабне в бара, какъв е шансът му в киното?!", изтъкна Ник Пауъл.
През 2018 година Ник Пауъл се отказва от поста директор на прочутото Национално училище за кино и телевизия в Обединеното кралство. Докато го ръководи, филмите на студентите получават многобройни номинации за "Оскар" и наградите на БАФТА. В момента концентрира усилията си върху това да управлява "Scala Productions". А във визитката му можем да видим филми като носителя на "Оскар" "Играчка плачка", "Абсолютно начинаещи" на Джулиън Темпъл, който ще видим на "София Филм Фест", "Backbeat" на Иън Софтли, "Неоновата библия" на Терънс Дейвис, дебютът на Шейн Медоуз "Twenty Four: Seven", номинираният за "Оскар" и спечелилият "Златен глобус" "Little Voice" на Марк Хърман, "Last Orders" на Фред Шепизи, "Дами в лилаво" на Чарлс Данс, както и "Brimstone" на Мартин Кулховен с Гай Пиърс, Дакота Фанинг и Кит Харингтън, представен премиерно на кинофестивала във Венеция през септември 2016 година, а след това показан в Торонто и Лондон.
Харесайте ни във Facebook ТУК