свързани

През обектива на Браян Адамс

Наричат го "комерсиален воайор", "модерен демон", "прозорлив хулиган".  Името му се свързва с рекламни кампании на световни марки, фотографиите му са не по-малко разпознаваеми от тези на Ани Лейбовиц и Хелмут Нютон.

Ървин Олаф  определя себе си като визуален артист. Какъв е светът в неговите фотографии и реклами?!

Мартина Ганчева и операторът Петър Хамамджиев имаха възможност да го попитат лично! Ето какво сподели холандският фотограф специално за Bulgaria ON AIR:

Днес можеше и да е журналист заради образованието, което получава в Утрехт. Както  и да се беше развил животът му, едно е сигурно – щяхме да знаем името му, защото притежава необходимата комбинация смелост, дързост и любопитство, за да започва разговори, които никой не смее да води по такъв начин и с такива изразни средства. Един такъв разговор проведе световноизвестния фотограф Ървин Олаф с Мартина Ганчева специално за Bulgaria ON AIR.

Как започнахте да снимате? Беше ли любов от пръв поглед?

Следвах журналистика, учех се да пиша, което беше много трудно за мен. Имах учител по фотография и той каза – „Ела тук. Трябва да ме последваш. Аз ще те науча как да снимаш, как да държиш камерата. Запалих се от първия момент. Беше голяма любов. Харесваше ми да държа старата и тежка камера, да съм в тъмното, да си правя сам фокуса. Така че да, беше си любов от пръв поглед.

А какво е усещането сега? 

Понякога, да си призная, си мисля – „О,не, не отново”. Но точно преди да дойда тук, имах снимачен ден с танцьори на бели денс. Трябваше да снимам телата им. Момичета, момчета. И беше толкова вдъхновяващо. Заредиха ме с толкова енергия, че когато се прибрах вкъщи и легнах в леглото, още се тресях от вълнение. И си мислех, каква креативност. Затова мога да кажа, че фотографията все още е най-голямата радост в живота ми. 

Какви истории обичате да разказвате?

Това, което ме вълнува най-много са човешките взаимоотношения. Че сме способни да се четем един друг чрез малките движения на тялото. Как изглежда тъгата, как изглежда очакването като емоция. Способни ли сме да разгадем колко щастлив или пък нещастен е другия. Когато слонът ни гледа, той просто си мисли – човешко същество, трябва да бягам. Но когато аз гледам Вас, мога да кажа, че сте здрава, че сте в добра форма, в добра кондиция. И аз искам да разкажа тази история. 

Какво ви вдъхновява, защо има толкова много тъга в творбите ви, защо няма усмивки?

Усмивката е най-трудната емоция за снимане, ако трябва да съм честен.  В рекламното снимане не може без усмивка. Очите трябва да се смеят. Но дълбоките емоции, тъжните емоции са много по-вдъхновяващи за мен, а и за много други творци. Промените, през които минаваме в живота. 

Каква е човешката душа във вашата работа, през вашия обектив? Само бяла и черна ли е?

Мисля, че сивото е много по-интригуващо от бялото и черното. В сивото има всички нюанси. И това е към което се стремя, но не мога да дам отговор, защото още съм в търсене на отговора. През последните десет години търся нюансите. Изумително е, когато снимаш портрети, те винаги изглеждат еднакво.  И ти подбираш. И си казваш, първата едобра, втората е лоша. Как правиш тази преценка? Не знам. По усет. И точно тези малки нюанси са ключови и ме вълнуват все повече и повече. 

Страхувате ли се от нещо, има ли табута за вас? 

В работата ми? Често ми задават този въпрос. Мисля, че не. Но разбира се, че има табута. Например аз имам проблем с пушенето. Не бих снимал реклами на цигари. Не работя за политически партии. Неща, които изразяват крайно мнение. Не искам да снимам такива неща. Защото искам да съм коректен. Имам си мнение, но утре мога да го променя. Но нямам много табута. 

Казахте, че не бихте работил за политически партии, но в България, както и в Америка предстоят избори. И ако трябва да снимате новия президент, как би изглеждал?

Няма да подходя кой знае колко по-различно. Опитвам се да намеря красота във всичко. Ако е политически лидер, ще трябва да направиш него или нея да изглежда по-силен или силна.  Това може да се постигне със светлина. Преди няколко години ме помолиха да снимам да снимам нашата кралица, тогава тя беше още принцеса. Не съм се стремил да я представя като истинско човешко същество , не, исках да разкажа приказката. 

Идвате в България за втори път. Виждате ли разлика?

Не мога да съм обективен и не съм специалист, защото сега съм тук само за 48 часа, но хората ми се струват малко по-щастливи. Виждам повече заведения, младите хора са облечени по-добре. Виждам и сградите, които имат нужда от реставрация. Европа се отразява добре на България. Виждам прогрес, ако сравнявам с първия път, когато бях тук. 

А какво ще кажете за еврото, правил сте дизайна на евро монети?

Да, направих дизайна на новата холандска монета, когато имахме нов крал. 

Беше ли трудно?

Беше адски трудно. 

Защо?

Защото фотографията има две измерения, а монетата има три измерения и това беше трън в задника, по дяволите. Но беше предизвикателство, на което не можех да устоя. Чувствах се много горд. Когато умра, монетата ще остане.