“Европа забуксува по нисковъглеродния път и целите, които си постави до 2020 г. вече изглеждат прекалено оптимистични” заяви в предаването Investbook на Bulgaria On Air председателят на УС на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска.
По думите ѝ дискусията, свързана с енергийната политика на ЕС до 2030 г., е изключително актуална, защото изпълнението на поставените преди цели е създало множество рискове и е застрашило конкурентоспособността на европейската индустрия.
Според Диловска в Европа се борят две крайни позиции. Едната е на хората, които показват по-ясна екологична загриженост. Те твърдят, че целта от 40% намаляване на парниковите газове е отстъпление от политиката на Европа, а липсата на задължителни национални цели за ВЕИ също е грешка. От своя страна европейската индустрия твърди, че целите са прекалено амбициозни и създават риск Европа да загуби част от своята конкурентна сила.
В момента се оформя компромисен вариант, който предполага задължително оставане на целта от 40% намаляване на емисиите, но тя ще бъде постигната по по-свободен път, без поставянето на задължителни национални цели. Освен това се очертава и трета стъпка, свързана с това нисковъглеродното развитие да се прави с непрестанни оценки на въздействието на екологичната политика върху конкурентоспособността на индустрията, уточни Диловска.
Според експерта по енергийна политика Славчо Нейков, като страна членка на ЕС, България трябва да има много активна позиция във формирането на енергийната политика на съюза. Във връзка с трите основни цели, които са заложени в енергийната политика на ЕС до 2030 г., но предстои да бъдат приети официално, експертът заяви, че очаква много скоро да започне активна вътрешна дискусия в страната. По думите му тя трябва да е свързана с конкретните стъпки за реализацията на тези цели.
По темата за зелената енергия Диловска уточни, че България е избрала най-скъпия път за изпълнението на целите си, свързани с възобновяемата енергия. Според експерта вина за това носят единствено политиците, които са вземали толкова рискови решения, които сега водят до голяма финансова тежест върху потребителите.
Диловска и Нейков виждат реална възможност за България в газификацията.
“До момента можехме да имаме 30% газифицирани домакинства. Ако това се беше случило, щяхме всяка година да имаме икономия на над 1 млрд. лева енергийни разходи”, коментира Диловска. Според нея това би довело до много по-чист въздух и по-малко въглеродни емисии.
“Не направихме сигурни диверсифицирани газови доставки, оставихме цените на електроенергията да са най-ниските в Европа, а сега именно те създават дрязги между енергийните компании”, уточни тя. По думите ѝ всичко това е довело до момент, в който потребителите предпочитат да се отопляват на ток, а не на газ.
Нейков смята, че природният газ е подценен на национално равнище, а вниманието е насочено към големите инфраструктурни проекти с международен елемент. Той е категоричен, че дружествата, занимаващи се с битова газификация, са очаквали съдействие от държавата, но не са получили такава.
“Не знам дали сме в колапс, но отиваме към хаос, което е по-лошо”, коментира Диловска. Според нея ДКЕВР се вживява в ролята на стражар, приемайки частните компании за апаши. Според експерта, ако лицензите на ЕРП-тата бъдат отнети, крайните потребители ще пострадат изключително много.