- Г-н Станишев, Европа влиза от криза в криза - още не е преодоляна икономическата, дойде бежанската, от която трудно ЕС ще излезе, предстои референдум във Великобритания за или против оставането в ЕС. Появиха се и коментари на базата на различията на страните-членки, вкл. по бежанската криза, че ако Европа продължава да не е единна, бъдещето на съюза не е добро и трябват реформи. Какво предстои?
Няма спор, че Европа се намира в може би най-трудния момент от своето съществуване, от създаването на Европейския проект като идея и днес тази поредица от кризи, всъщност направиха неща, немислими до преди няколко години, реалност, възможни. Защото кой би могъл да предположи, че изобщо стои под въпрос Шенгенското пространство? Кой можеше да предположи, че в резултат на терористичните атаки по улиците на европейски градове ще се разхожда армия? Кой можеше да предположи, че страна, която е една от старите страни-членки ще иска да напусне ЕС?
- Казвате - армии се разхождат по улиците, но жандармерията охранява Европарламента в Брюксел, но не влиза в квартали като Моленбек и Старбек.
Това е част от проблема. Защото тероризмът изисква борба, която е комплексна. Но аз искам да се върна към големия въпрос, който вие ми поставихте – всички тези кризи са взаимно свързани и трябва да се разглеждат цялостно и трябва да има цялостно решение, защото когато говорим, че Европа е на кръстопът, всъщност, на масата, пред всички европейски граждани – българи, французи, италианци, поляци има три политически оферти по същество за това как да се излезне от тази криза. Едната алтернатива е на десните в Европа, на ЕНП, които казват най-общо:“ Абе нещата ще се оправят“. Вижте, затягането на коланите доведе до резултати в Испания, в Португалия, в Ирландия, в Гърция до някъде и така трябва да се продължи и системата работи. Но на каква цена? Тези мерки, които бяха наложени на всички тези страни доведоха и не само там, в много други държави, защото тази обща дясна политика, която доминираше до сега в ЕС до буквално разкъсване на тъканта на обществата, на вътрешната солидарност, на чувството за справедливост, на чувството за перспектива и Европа се превърна в очите на европейските граждани в един строг, наказващ учител, който не протяга ръка на тези, които се нуждаят от помощ. И това не е път за никъде, това е мое дълбоко убеждение. Другата алтернатива, която е във възход, трябва да признаем - това са крайните националисти.
- Бежанският проблем помогна за техния възход.
Не само той. Те (крайните националисти) казват: „ В този глобален свят, който е толкова несигурен, ние ще ви защитим, като се затворим в нашите граници във Франция, няма да пускаме емигранти от България, от Румъния, няма да приемем бежанци, всички злини идват от ЕС.“ Но това е път към миналото - миналото, от което мислихме, че Европа се е освободила веднъж за винаги, защото това е път на съперничество между страните, между народите, което в крайна сметка води до враждебност, до конкуренция, да не забравяме, че две Световни войни започнаха в Европа, от Европа. И на това трябва да се противопоставим много ясно всички демократично мислещи хора и политически сили. И третият път - това е прогресивният път, който социалистите отстояваме. И няма да кажа, че е лесно, защото ние не сме мнозинство, нито в Европейския съвет, нито в Европейския парламент, нито в Европейската комисия. Но нашето разбиране е, че имаме нужда от повече Европа, за всички проблеми, с които се сблъскваме, в това число и за бежанската криза. Никоя страна, сама не може да се справи с проблема на миграцията, бежанците, ако няма обща силна политика.
- В този контекст Фронтекс не закъсня ли много?
Закъсня, разбира се. Но трябва да помним едно нещо, всички казват Европа не предприема достатъчно мерки по границите, по регулиране на бежанския конфликт, по менажирането на този проблем. Какво е Европа? Това сме ние, най-важните решения се взимат от 28 души, които заседават в Европейския съвет и един от тях е българският Премиер. Всъщност Европа и степента на справяне с тази криза е пряка функция от нагласата и поведението на премиерите. И нашите премиери винаги са отстоявали наистина един цялостен европейски подход и ние искаме цялостна реформа на тази политика за миграцията, за бежанците и вътрешна солидарност. Защото трябва да разберем едно нещо – никой не обича да му се създава проблем. Ако днес не се помогне на Италия, Гърция, които са подложени на най-голям наплив, ако не се сподели тежестта - Швеция, Германия, то утре, когато, може би, недай Боже, друга страна, в това число ние, бъдем изправени пред това, няма от кого да поискаме помощ и подкрепа, нито финансова, нито по приемане на тези хора, които бягат в голямата си част не от добро, бягат спасявайки своя живот, опитвайки се да създадат на своите деца някаква надежда за по-добър живот. За това трябва единен европейски подход. - Но в този смисъл как ще коментирате предложението наскоро от ЕК за глоби за държавите-членки от 250 000 евро за всеки неприет по квота бежанец? Предложение, което събра доста критики сред евродепутатите.
Никога санкциите не са най-доброто решение, по принцип на политически неща, защото ако го няма вътрешния дух на сплотеност, на споделена отговорност, на понасяне на тежести, на взаимна помощ, а ние сме в едно европейско семейство, това няма да помогне, защото има страни (и това е малко срамно), които са готови да платят такива големи глоби и пари, само и само да не приемат бежанци. Но трябва да разберем едно нещо – светът е толкова глобален, че ние не можем да се затворим и да изградим стена. Трябва да има здрави граници, трябва да има контрол, процесите трябва да бъдат регулирани. Но ние не може да се изолираме от това което се случва нататък, извън Европа и аз винаги съм казвал: Ако не искаме ЕС да внася несигурност, нестабилност, той трябва да изнася сигурност, мир, икономически възможности и развитие и да стабилизира регионите около себе си, най-малко. Това е най-правилната и добра политика като отговор на това предизвикателство, което засяга всички нас.
- ЕК в тази смисъл тази седмица предложи план за инвестиции от 8 млрд евро за няколко африкански страни и 2 страни от Близкия Изток за инвестиции от 8 млрд евро за 5 години с оглед спиране на мигранския поток.
Това е крайно необходимо. Ще ви припомня, миналата година, нашето политическо семейство, ПЕС и Групата на социалистите и демократите направихме голяма конференция в Бейрут с участие на политически сили, неправителствени организации от Близкия Изток и тогава казахме – най-добрия начин на Европа да помогне на бежанците, и то бързо, финансово мощно на хората, които бягат, е незабавно - там където са. Защото и днес най-много бежанци от войната в Сирия, но и от Ирак, от други места са разположени в Ливан, в Турция и в Йордания. В Европа поема много по-малка част. Затова това е правилна стъпка, не знам дори дали е достатъчна, но все пак е правилна посока. Защото трябва да разберем и следното – Близкият изток, изобщо Арабският свят е много млад свят, огромно количество млади хора. Те ако нямат перспектива в своите държави, търсят своя път, това е човешко, всеки го прави. И аз ви казвам - Римската империя, която е била мощна цивилизация, военна машина, строила стени по границите. И какво стана със стените? Има ли обективен натиск, потребност, нищо не може да спре нещата. Затова трябва да има политика, която е умна, която, първо - е проактивна – гарантира стабилност, икономическо развитие, работа на тези хора в регионите, второ – работи за това да се спрат военните конфликти, които са най-големия източник на бежанци. Как може да се сърдим и да не проявяваме солидарност към хора от Сирия? Там загиват всеки ден, вече близо 300 000 са загинали.
- Добре, но направи ли се достатъчно - не само от Европа, но от цялата световна общност, за разрешаването на тези конфликти?
Не се направи достатъчно, защото няма достатъчно воля и има прекалено много национални интереси и различни политики. Аз затова казвам, че този свят, без повече Европа, но променена Европа, която действително изразява този дух на солидарност, човечност и общност и търси общия интерес няма да се справи, никой няма да се справи.
- Защото е много нелогично с Ислямска държава (която по някои сведения и анализи има 15 – 20 000 бойци) да не може да се справи цялата световна демократична общност, която има многомилионни армии…
Това не е въпрос само на военни решения. Военните решения са необходими срещу Ислямска държава, защото тя наистина окупира значителна част от Сирия и от Ирак. За първи път терористична организация разполага с територия, държава, събира данъци, генерира ресурс, за да се въоръжава, да плаща на наемници
- И продава евтин петрол, а има такива, които го купуват.
Продава евтин петрол. Но - първо, разбира се, че трябват военни действия срещу тях, защото те по принцип отричат изобщо светската държава. Те искат да възстановят в Близкия изток една държава, средновековно трактуване директно на корана, който е писан 7-ми век и искат да приложат тези норми сега, в 21-ви век. И са безмилостни както виждаме към жени, деца, невинни хора. За това трябва да има военен отговор, разбира се. Но второ- хубаво е да се борим с терористите не само със сила, а с тероризма като явление и като причини. Защото много добре знаем, че има маса места в Европа, където хората от Ислямската общност не са реално интегрирани – и във Франция и в Белгия и в други страни. От там идва проблемът, защото най-много например доброволци в Ислямска държава на глава от населението идват от Белгия, където имат и социални придобивки, и защита, но не са интегрирани в живота на това общество. Така, че трябва комплексен подход.
- Извади ли си Европа поуки от това, което стана - атентатите в Париж и Брюксел?
Според мен недостатъчно. Трябват много категорични действия.
- Недостатъчно, защото и след атентатите полиция не влиза в квартали в проблемните квартали с мигранти.
Пак ви казвам - влизането на полицията е еднократен акт, ако щете…
- Но интеграцията е процес за десетилетия.
Процес с десетилетия е. И трябва да се извлекат поуките от грешките на неинтеграцията на множество мюсюлмани в ЕС и на много други хора. Това е социален феномен и само с мерки на сигурността не можеш да се пребориш. Друг въпрос е, че не се прави достатъчно и от чисто професионална гледна точка на службите. Не можеш да се сблъскваш с такава световна терористична мрежа и да нямаш реално и дълбоко взаимодействие между службите, а всяка служба да си къта информация. Ами ще има тогава, казвам го с огромно съжаление, взривове и невинни жертви. Защото това изисква координация и тук ЕС трябва да има повече пълномощия като координираща роля, най-малкото. И службите трябва да си излезнат от старото мислене, от времето на Студената война и националните държави. Глобален е светът, глобални са предизвикателствата, трябва да обменят информация по този въпрос и да се работи заедно.
- Трябва, но нямало законова рамка, за да обменят информация, а същевременно председателят на Външната комисия на ЕП Елмар Брок каза в предаването „Брюксел 1“, че за създаването на единна Европейска разузнавателна служба са нужни поне 5 години.
Това е бавен процес, Но практическото взаимодействие между службите е въпрос и на добра воля. Ясно е къде са най-големите предизвикателства - към кои страни и кои страни могат да бъдат най-полезни.
- Какви реформи са нужни на Европа, за да оцелее и за да има лидерство на международната сцена?
Много реформи.
- Съгласен ли сте, че й липсва лидерство?
Липсва й лидерство, разбира се. Защото всеки премиер, когато идва в Европейския съвет, включително и аз съм го преживял - какво очаквате вие от него, медиите и съответно нашето общество? Какво ще донесем като защита на националния интерес, на националните ценности, в това число икономически от Европейския съвет? Защитили ли сме нашия интерес? И всеки се старае да го покаже. Но трябва да разберем едно, ако няма европейско лидерство и промяна на европейско ниво, това няма да е достатъчно и няма да удовлетвори никой в никоя страна. И сега, давам ви един пример какво се опитваме ние да правим като Партия на европейските социалисти. Разработихме с нашите партии, с подкрепа на нашите премиери Европейски план за младежта. Защото всички виждаме, че младите хора в Европа се отчуждават от политика, не вярват в Европа. В Испания 50% от младите са без работа. В България 20-22% са без работа. Те казват – моето бъдеще ще бъде по-лошо от това на родителите ми, това го мислят. От къде да им дойде вярата, надеждата в ЕС и доверието?
- Какъв е Вашият план?
Нашият план има 4 основни стълба. Първия, младежката гаранция, която беше извоювана от нашето семейство, от социалистите, за която се определиха 6 милиарда евро финансиране и за България около 100 милиона. Ние казваме, това не е достатъчно, за да се реши проблема и да се покаже различно отношение и да се даде шанс на младите хора да имат работа и достоен живот. Ние искаме до 2020 г. 20 милиарда евро. Ние искаме Erasmus +, която е може би най-популярната европейска програма от университетите да се разшири към средното образование, към горните класове, да има тази обмяна на посещения, на обучения за младите хора, за юношите. Трето, ние искаме, европейската култура, националната в т.ч. да стане по-достъпна за младите и ще настояваме с европейско и национално финансиране да има Европейски младежки културен чек, като ваучер за достъп до културни мероприятия за младите хора, защото това възпитава ценности и съпричастност към тази обща европейска цивилизация. И четвъртото – това е детската гаранция, защото всички проблеми на Европа, на България в това число, а аз не мога да приема, че в най-богатия континент има деца, които си лягат гладни, има деца, които нямат елементарен достъп до здравеопазване. Това изисква политическа воля. И за това ние слагаме този план на масата, имаме подкрепата на нашите премиери, днес (б.р. - сряда, 8 юни) ще говоря пред нашата група социалисти в Европарламента на тази тема и ще искам подкрепата, защото сега предстои преглед на бюджета на ЕС до края на тази бюджетна рамка.
- Какво искате да се случи?
Искам подкрепа, за да се осигурят тези средства, това да излезе като приоритет. Това са значителни средства, става дума за вместо 6 – 20 милиарда за младежката гаранция значително увеличение, но това ще отвори път и надежда на десетки хиляди младежи навсякъде в Европа – не десетки, стотици хиляди. Това трябва да се случи, иначе останалото е вайкане: „ах, младите не вярват в Европа“. Няма да вярват, докато Европа не покаже, че тя е съпричастна към тях и че им дава шанс за по-добър живот. И ключът, общият знаменател към тези 4 стълба и инициативи е създаване на равни шансове в живота. Защото има огромно неравенство, което е заложено при сегашната система – начин на образование, достъпа до работа, условията за израстване на деца, които създават условия едно дете, макар и талантливо, ако е родено в бедно семейство, което живее от социални помощи да не може да реализира своя талант, да не може да има равни шансове в този живот. И това е дълбоко несправедливо и искам да го променим.
- Кое ни пречи за Шенген? Миналата година имахте среща с премиера Бойко Борисов и една емблематична снимка от тази среща, на която се разбрахте двете политически семейства – това на ЕНП и това на Европейските социалисти заедно да работят за приемането на България в Шенген, но от тогава, като че ли нищо не помръдна. А ЕП има ясна позиция - отдавна ни подкрепя за членство в Шенген. Какви са причините да не сме в Шенген?
Това е една несправедливост. Тук пак опираме до това доколко Европа е достоверна. Това, което се случва, е дълбоко несправедливо. Има съвсем ясни технически критерии, за да стане една страна член на Шенген. Ние сме ги изпълнили.
- Ние сме ги изпълнили. Но какви са Вашите лостове за въздействие върху тези, които вземат решенията?
Сега ще Ви кажа. Първо причините. Причините това да не върви, първо са политически и това е дълбоко несправедливо и второ – настъпилата бежанска криза, когато извинете, самото Шенгенско пространство и изобщо съществуването му беше поставено под въпрос. И хората казват, разбираемо - чакайте, какво разширяване, ние не знаем дали Шенгенското пространство утре ще го има или не.
- Но от друга страна страни като България трябва да се ползват от Шенгенската информационна система, нали така? Ние сме фронтова страна като става въпрос за миграционен поток.
Затова ние продължаваме тази политическа борба. Има добро решение на Европейския парламент с подкрепата и с инициативността на редица наши депутати и от БСП, и от ГЕРБ, в това число г-жа Йотова игра много важна роля. Сега, когато се укрепват общите европейски граници с новите механизми, които се приемат и разглеждат, това да не включва само шенгенските държави, а и трите страни, които са извън Шенген. Това е първо и конкретно. Второ - на 7 юли предстои среща на лидерите на европейските социалистически партии в Париж. Основна тема на тази конференция и среща ще бъде миграцията и нашият подход като политическо семейство и аз съм настоял и в позицията, която, вярвам, ще бъде приета, ясно е записано, че Шенгенското пространство трябва да бъде приключено с включването на трите страни, които са извън Шенген в него. Така че мисля, че това е някакъв принос достатъчно конкретен, защото това е политически ангажимент на тези, които ще подписват тази декларация. Освен това, абсолютно нерационално е това – как можеш да говориш за укрепване на общата граница, след като част от границата ти остава незащитена и не е включена в тази система. Не е рационално.
- Но как го обясняват тези, които тупат топката по отношение на Българи и Румъния?
Аз си го обяснявам с липса на политическа воля и постоянно напасване по променящото се, неспокойно обществено мнение в своите страни. Това е реалността, но тя трябва да се преодолява. това е работата на политиците, ако искат да бъдат полезни по някакъв начин на страните си и на своите съграждани.
- Коя е най-важната реформа, която предстои в ЕС?
Не е една, не са и две. Но това, което сега е важно да се направи е да има единна и ефективна политика за бежанците и за миграцията. Защото това е най-остър проблем, най-голям дразнител и това трябва да бъде във времето най-непосредственото нещо, което трябва да се направи, освен това има маса други реформи. И Еврозоната трябва да се реформира, защото тя е създадена повече като политически проект, без достатъчно икономически лостове и гаранции за съществуването на единната валута. Това трябва да се промени и това, за което ние, социалистите, ще настояваме в реформата на европейската валутна система да има много ясен социален стълб, социална ангажираност. Защото трябва да разберем едно нещо – Европа като идея и като проект е дълбоко социална. Това в последните години на криза, под ръководството на ЕНП в повечето институции е размито, подкопано и отслабено. И това е коренът на многото злини, кризи и недоверие. И Европа трябва отново да се превърне в сила на надеждата, в проект на надеждата, че може да има мир, сътрудничество между народите и по-добър достоен живот за всички в ЕС, на всички народи и на всички хора. Не е лесна тази задача и аз бих казал свръх-задача е това, но кой вярваше, когато се стартираше от едно Споразумение за въглищата между страните около този регион, откъдето се зароди Първата световна война е предполагал, че ще се стигне толкова далеч. Сега трябва да се опази европейската идея, да се промени, да се върне надеждата, че тя работи за хората и тогава ще имаме добра перспектива. Но това изисква политическа воля.
- Работи ли споразумението Турция – ЕС? И, много се коментира, сгреши ли Ангела Меркел като каза добре дошли на бежанците в Европа или може би грешно беше разбрана?
Политиците трябва да си мерят приказките, защото те имат пряко действие и аз мога да ви кажа от мой опит и спомени, че понякога и като премиер съм изглеждал много суховат и скучен и го знам прекрасно, но винаги съм живял с мисълта и съзнанието, че всяка моя дума има преки последици – икономически, социални и политически, и съм си мерил приказките. Но по отношение на самото споразумение с Турция трябва да разделим нещата на две части. Първо – трябва ли да се помогне на Турция, която поема огромен брой бежанци от Сирия? Според мен трябва. Това е позиция, която сме отстоявали не само по отношение на Турция, а по отношение на всички страни и това е ирационалното и човешки правилното, защото огромната част от тези сирийци, които бягат от войната, те в крайна сметка бягат не защото не искат да живеят в Сирия, те искат да имат нормален живот там. И трябва да им се създадат предпоставки да се върнат там и да възстановят своята държава, но за това трябва да се осигури мир. Второ – това споразумение с Турция дава глътка въздух на ЕС от един неконтролируем поток бежанци . Но няма да бъде полезно, ако ЕС не използва това време за да си преструктурира своята политика и да бъде много по-подготвен при една следваща евентуална бежанска вълна.
- Но Ердоган казва - ако Турция не получи визова либерализация, ще суспендирам споразумението.
Трябва да сме подготвени и за тази възможност, въпреки, че много ясно е казано от всички в ЕС, че има ясни критерии за това защо получаваш либерализация на визите, които са и технически. Турция заявява, че до лятото ще бъде готова. Дай боже. Ако бъде готова, след като има споразумение, ние трябва да изпълним нашата част от споразумението. Но за Турция искам да кажа и нещо друго. Някои хора твърдят, че това споразумение е сделка с ръководството на Турция, с президента Ердоган и му се дава картбланш за всичко друго. Това не е така, поне не е за моето политическо семейство. Защото и когато обсъждахме този въпрос във формата с нашите премиери, аз изрично поканих лидерите на двете партии, социалдемократически от нашето семейство да участват в тази дискусия. Ние и аз като лидер на ПЕС няма да допусна темата човешки права, свобода на медиите да бъде игнорирана. Това, което не ни харесва ще го казваме ясно на ръководството на Турция. И аз, между другото, бях преди няколко месеца пред затвора, където беше задържан главния редактор на "Джумхюриет“ заедно със своя колега от Анкара, за да покажа солидарност с него, защото това, което се случва като натиск върху медиите, като подчиняване и смачкване на всичко, що е несъгласно е неприемливо. И наскоро излязох с позиция и за лишаването от имунитет на десетки опозиционни депутати. Каква демокрация е това – това е неприемливо и това ясно ще го казваме на нашите партньори от Турция, които са наши съседи - съседството си е съседство и ние трябва да бъдем добри съседи, но има принципи от които ЕС не може да се откаже.