Парламентът гласува таван на цената на тока за бизнеса от 180 лв. за мегаватчас до края на годината.
“Сравнително бързо се стигна до решение и, според нас, правилно решение, защото ситуацията е следната: прогнозната пазарна цена на КЕВР за година напред от 1 юли до 30 юни следващата години за регулаторния период е под 180 лева, за първото полугодие ние имахме средна цена 50 лева реализирана. Цената за битовите потребители е регулирана и съответната цена 127 лева за мегаватчас. От началото на месеца средно се получава цена над 280-285 лева за мегаватчас, тоест, двойно. Това не е в цяла Европа, в целия Европейски съюз, а на Балканите до Унгария”, коментира председателят на УС на Асоциацията на идустриялния капитал в България Васил Велев в предаването "Брюксел 1".
Цената на тока и в Европа
Той допълни, че тази цена в нашия регион е четири пъти по-висока от тази в скандинавските страни - страни, с които се конкурират на едни и същи пазари. Причините са освен топлото време и по-малкият трансграничен капацитет, поради ремонти на мрежи, ремонти на генерации, на производители на енергия, плюс непланирано спиране на нашия АЕЦ "Козлодуй", шести блок и странно забавеното му връщане в експлоатация, плюс експорт за Украйна, вместо импорт оттам на електроенергия.
"Ние изнасяме там, където има недостиг и изнасяме от порядъка на 1000-1500 мегавата, за различните дни, различните часове. Изнасяме според покупките на пазара, имаме пазар “ден напред”, тоест днес до два часа се купува електроенергия за следващия ден, имаме и в рамките на деня също свързани пазари и трансгранични капацитети, когато се купува за час напред. Тъй като целия регион има недостиг благодарение и на този износ в него цените са малко или много по-прилични, макар и два пъти по-високи от Западна Европа и четири пъти по-високи от Северна Европа. Тези пари влизат във Фонд за сигурност на електроенергийната система, където се внасят по пет процента от продажбите на производителите на енергия, плюс има прагове за различните видове генерация. За АЕЦ Козлодуй, например, е 150 лева над него, това, което се получи се внася във фонда. Така се събират средства за компенсиране на небитовите потребители”, заяви гостът в ефира на Bulgaria ON AIR.
На въпросът на Милена Милотинова дали наистина щяха да спрат предприятията или това е било само заплаха, за да се предприемат тези стъпки от страна на властите, Велев отговори, че със сигурност предприятията щяха да ограничат дейността си, а някои да спрат.
"Европа отбелязва спад като дял на БВП на света. Ако вземем началото на века Европа и САЩ имат по 25% дял в БВП на света. Към 2018 година Щатите запазват, даже малко подобряват позицията си, докато делът на Европа и на Европейския съюз става 21%, а към миналата година е вече 16%. Другите се развиват по-бързо, а ние стоим на едно място или вървим назад. Причината за това е деиндустриализацията на Европа, причината е и в грешните политики последните години, и в Зелената сделка, и в разменените санкции с Руската федерация. Тези две политики водят до този срив на икономиката на ЕС. Ние забранихме евтините суровини и енергия, вдигнахме стена, човешките ресурси в Европа намаляват, имаме свръхрегулации, пререгулиране на европейската икономика и скъпата енергия кара европейският бизнес не да инвестира в Европа, а да напуска, да изнася производство”, каза Васил Велев.
Преразглеждане на зелена сделка
Събеседникът на Милотинова заяви, че природният газ в САЩ е пет пъти по-евтин, отколкото в Европа.
“Зелените политики изначално са недомислени. Европа е отговорна за 7% от емисиите на въглероден диоксид. Европа имитира два пъти по-малко от Щатите и четири пъти по-малко от Китай. На един тон по-малко въглища в Европа има нови два тона в Индия. Това убийство на европейската индустрия не води до решаване на проблема - убива се индустрията, защото не можем да сложим преграда за въглеродни емисии по границите на ЕС. Можем да сложим мита и с това ще доубием индустрията. Зелената сделка трябва да се преразгледа основно и санкциите трябва да се прекратят, защото ние имаме в пъти по-скъпа енергия от конкурентите ни”, заяви Васил Велев.
Той коментира, че от бизнеса не са оптимисти, че същите хора от Европейския парламент ще успеят коренно да променят външната политика, която са водили досега.
Гледайте целия разговор във видеото.