Защо отново не покрихме критериите за Еврозоната и какво ни казват докладите на ЕК и ЕЦБ? В предаването "Брюксел 1" гостува бившият председател на Бюджетната комисия в НС Любомир Каримански.

"Докладите са два - на Европейската комисия и на Европейската централна банка. Винаги са били два, но този път в двата доклада има различия, няма съгласуваност между референтните стойности на инфлацията и референтната стойност на лихвения процент. Тоест, от четирите критерия имаме разминаване между двата доклада. Доколкото аз съм запознат, дори е имало напрежение между нашата и Европейската централна банка при обсъждане на докладите точно за това разминаване. Разминават се, първо, защото все пак Европейската комисия е един много по-политизиран орган, не можем да разглеждаме Европейската централна банка като орган, който се влияе от различни политически лобита - той е независим орган и затова лично аз много повече вярвам на всички онези референтни стойности, които са в доклада на ЕЦБ, защото там работят и повечето професионалисти. Да не забравяме, че Европейската комисия беше в края на мандата си, когато подготвяше този доклад", коментира Любомир Каримански. 

Пред Bulgaria ON AIR той допълни, че едно от изискванията на Европейската комисия е да имаме стратегия за начина, по който ще развиваме инфраструктурата, инвестициите, капиталовите разходи на страната, а няма постоянно да ползваме капиталовите разходи, за да постигнем бюджетния дефицит. Не може за три години ръстът на издръжката на един зает за единица продукция при нас да е 27,4%, докато в Европа е 9,5%. Европейската централна банка обръща особено внимание на това как ни вкараха в сивия списък за пране на пари", анализира Каримански в разговор с Милена Милотинова.

"Инфлацията е единственият проблем. Аз откроявам факторите, които също така са съпътстващи спрямо четирите критерия, защото и ЕЦБ, и Европейската комисия са помощни органи към следващото решение, което трябва да бъде от всичките 27 държави членки. Те трябва да гласуват България влиза ли в Еврозоната, или не - това е редът, а не означава, че щом имаме положителен доклад за изпълнените критерии, че веднага можем да бъдем приети. Бих препоръчал на едно бъдещо правителство в България, четейки доклада и анализите, вътре да седнат и да си напишат програмата. Вътре има толкова направени изводи за пропуските, за това какво трябва да се направи в България, какви планове ни трябват, къде трябва да се инвестират парите. Няма нужда сега тепърва да пишат програма", заяви гостът. 

На въпрос на Милена Милотинова можем ли да постигнем изискванията за инфлация до края на годината, Каримански отговори, че според него не трябва да се фиксираме върху дати повече. Инфлацията не трябва да бъде намалена само за един или за два месеца, а трябва да бъде устойчива. 

"В ЕЦБ за инфлацията се изисква да имаме 3,3%, а в Европейската комисия за инфлацията изискват референтна стойност 4,1%. Ние с 5,1% сме по-близки до изискванията на комисията, който орган е по-политизиран и чисто политическото лоби може да действа по-активно, а сме доста по далеч, близо 2%, от ЕЦБ. Трябва да имаме някаква рамка, в която да кажем, че ще се приеме една референтна стойност между двата доклада", заяви гостът.

Гледайте целия разговор във видеото.