Какви са възможните развития в Европа и какво ще е отражението им у нас? В предаването "Брюксел 1" гостуват политолозите проф. Анна Кръстева и Слави Василев. 

"Очаквахме цунами на европейски терен, а то се случи на национален терен - не навсякъде, но се случи, например във Франция. Имаше прогнози за една крайнодясна вълна, която не се превърна в цунами, а като тенденция. Има увеличение на двете основни крайнодесни групи, много динамика в тази посока на множество национални терени, имаше земетръс във Франция, който ще има импликации и на европейски терен", каза проф. Кръстева. 

свързани

Милена Милотинова след евроизборите: Резултатът донякъде беше очакван

Пред Bulgaria ON AIR Василев допълни по повод изборите във Франция (б.р. - Макрон насрочи предсрочни избори в два тура - 30 юни и 7 юли 2024), че се очаква от всички мажоритарни изборни райони огромното мнозинство още на първи тур да победят съперници на Голямото дясно и един голям ляв блок, включващ комунисти, социалисти и леви формации. 

"Излизат два извода: традиционните партии ги няма почти на картата и ако се случи това обединение, Франция ще поеме сериозен завой надясно. Същото ще се случи и в Европа, най-вероятно, защото следващото мнозинство в Европейската комисия вероятно ще включва Европейската народна партия, но ще включва и десни формации", заяви Василев. 

Кръстева обобщи, че трите първи партийни фамилии от предишния Парламент запазват своето място в настоящия кабинет. Европейската народна партия, която е стожерcj на Европейския парламент, не просто запазва своята водеща лидерска позиция, но и се увеличава броя на депутатите, социалистите намаляват, но с малко, чувствително пада броят на либералите, но те остават трета политическа сила. 

"По повод президента на Европейската комисия - има много интересна динамика - колкото по-турбулентно става на национално ниво, толкова по-смазано работи европейският механизъм. Първия си мандат Урсула фон дер Лайен го получи като на тепсия от Макрон, който в последния момент я предложи. Сега много се говореше, че Макрон е охладнял, че има други предпочитания - например Марио Драги от Италия, но ситуацията на французина е толкова сложна на национално ниво, че той предпочита да се съсредоточи върху турбуленциите там”, коментира проф. Кръстева по повод мандата на Урсула фон дер Лайен. 

свързани

Евроизборите: Фурор за крайната десница, зелените и либералите претърпяха крах

На въпроса на Милена Милотинова ще се оттегли ли Макрон от лидерството в Европа след съкрушително ниския резултат на партията му на евроизборите, Василев посочи, че според него няма да се оттегли и "няма как да отнемеш ролята на Франция и Германия, които са водещи сили в Европа". Въпросът е дали ще си извадят демократичния извод от тези избори. 

"На първо място, ще има промяна на самия профил на Комисията (ЕК). Профилът на новата Комисия се очаква да бъде по-икономически, по-малко визионерски, по-малко задаващ бъдещи политики. На второ място, трябва да се ревизира ядрото на политиките на предишната комисия - това беше Зелената сделка. В самата Европейска народна партия, както и в социалистите, ясно се очертават насоките на тази промяна. Никой не се отказва от Зелената сделка напълно, става въпрос за ревизия в тези две съществени насоки", подчерта проф. Кръстева. 

По отношение на позицията на България и европейските избори, гостите са на мнение, че българите нямат доверие на своите представители в Брюксел - че те защитават интереса на страната ни, българите вярват, че депутатите са само консуматори на решенията, които се вземат в Европейския парламент, а не инициатори и двигатели за тези политики. 

"Мненията са на три полюса по отношение на участието на нашите евродепутати в Европейския парламент. Единият е на депутати, които се вписват с опит и работа в своите партийни фамилии. Други, които са част от партийни фамилии, но правят обратното на това, което правят техните партийни фамилии - това беше БСП под ръководството на Корнелия Нинова, която ги инструктираше да гласуват обратно на решенията на европейските социалисти. На трето място - има нови евродепутати, които все още не принадлежат на никакви семейства, ще е интересно да видим. Нашите крайнодесни са много по-радикални от европейските крайнодесни и сега ще видим те дали ще станат част от някое от европейските семейства", допълни проф. Кръстева. 

На въпроса на Милена Милотинова как ще се отрази на стремежа ни към пълноправно членство в Шенген победата на крайнодясната Партия на свободата в Австрия, ако тази победа се повтори и на парламентарните избори в страната и наесен, и ще може ли да преодолеем австрийското "не", Василев коментира:

"Ние бяхме готови за Шенген и правителството на Гълъб Донев и президента Радев бяха договорили с нидерландците, за да могат да ни приемат в Шенген и по суша, но понеже правителството на Денков заряза тази целева оперативна група - това беше един механизъм обмяна на разузнавателните служби в България и в критичните Нидерландия и Австрия, но понеже политическото ръководство в България се промени, те зарязаха тази инициатива и съмненията в Австрия продължават да текат. Не трябва да гледаме какво става в Европа, трябва тук да дойде лидер, който да може да убеди австрийците, че ние сме надежден партньор".

Целия разговор гледайте във видеото.