В предаването "Брюксел 1" Милена Милотинова разговаря ексклузивно с вицепрезидента на Европейската комисия Маргаритис Схинас.

- Г-н Комисар, много Ви благодаря, че приехте моята покана. През миналата година казахте, че се надявате до края на годината България и Румъния да могат да станат членове на Шенген. Но станахме членове само по въздух и вода. Къде сгрешихме?

- Никъде. Мисля, че стоях и стоя зад твърдението си от миналата година, че България и Румъния ще станат членове на семейството на Шенген. И те са членове на шенгенското семейството, сега и законово...

- Но не напълно.

- Мисля, че никой не трябва да подценява значението на случилото се през миналия декември за либерализацията на въздушния транспорт. Това е символен ход, защото приближава българите и румънците много повече до сърцето на Европейския съюз. Втората и последна стъпка, сухоземните граници са нещо, което ще се случи като част от миналогодишното споразумение, възможно най-скоро. Личната ми прогноза, а и предпочитание, е това да може да се случи до края на настоящата 2024 г.

свързани

Вицепрезидентът на ЕК Маргаритис Схинас - ексклузивно в предаването "Брюксел 1"

- Австрия свързва темата за Шенген с темата за миграцията. Права ли е Австрия?

- Много пъти съм казвал, erga omnes, на австрийските ни приятели, на холандските ни приятели, че да приемем България и Румъния в Шенген, означава повишаване на контрола, а не понижаването му. Означава по-добър контрол на външните ни граници, означава ефективност, защото няма да влагаме ресурси по вътрешните ни граници, тъй като контролите ще се правят там, където е нужно. И мисля, че този аргумент се превърна в част от сделката през миналия декември и начерта последователността, която ще доведе до пълноправното членство в Шенген. Аргументът за миграцията е малко не на място. България и Румъния са направили онова, което е трябвало да направят. Сега е ред на ЕС да изпълни своята част от сделката.

- Като става дума за сделката, сега сякаш има повече опашки по границата между България и Румъния в сравнение с преди, когато двете държави не бяха членки на Шенген по въздух и вода. Има ли логично обяснение на това? Австрия настоява за строг контрол.

- В периода между прилагането на въздушното споразумение и на сухоземното, наблюдаваме един преходен период. Този преходен период неизбежно има някакво отражение, което трябва да бъде оценено. Не намалено, защото част от споразумението беше повишен контрол. Така че не бих изпадал в паника, не бих преувеличавал това, което се случва през този преход. Вниманието ми е насочено към осъществяването на сделката, към завършването на пълното приемане в Шенген. И отново повтарям, че според мен това е възможност и би станало реалност до края на тази година.

свързани

Кандидатът за председател на ЕК Никола Шмит: Време е България да влезе изцяло в Шенген

Мария Габриел: За Шенген не сме обсъждали приемането на осъждани мигранти

- Какво трябва да направи българското правителство до края на годината, за да постигне пълно членство в Шенген?

- Българското правителство трябва да продължи да върши нещата както трябва, както прави от години. Казвал съм го много пъти публично тук, в Европейския парламент, че нашите български и румънски приятели са пример за изпълнението на онова, което поискахме от тях. Много често те дори надхвърлиха поисканото от нас. Този факт е проверен с мисии и с необявени мисии, така че няма друга алтернатива. София трябва да продължи добрата си работа, да бъде убедителна за другите членове на това семейство. И може да разчита, разбира се, на непоколебимата подкрепа на Европейската комисия, както и на моята лична подкрепа, за да продължи развитието на този разговор.

- След австрийското вето спрямо България и Румъния в моята държава се породи голям страх от връщането на мигранти, на хиляди мигранти в България. Въпросът ми е дали новия пакт за миграцията предпазва държавите на първа линия като България и Вашата родина Гърция, и други държави на първа линия?

- Трябва да разграничим две неща. Около дискусиите за влизане в Шенген през миналия декември се получи спор, който виждам, че се разгръща и в националния дебат в България. Казва се, че в резултат на това ще се случи масово връщане на хора от Централна и Западна Европа към България.

свързани

България е задният двор на Европа, много са самолетите, с които ни връщат мигранти

- Така ли е?

- Не, не е. Това няма нищо общо със споразумението за Шенген. Това е част от съществуващите уговорки и при никакви обстоятелства тези движения няма да бъдат по реда или в размера, които някои конспирационисти описват, за да повлияят на общественото мнение. Това е отделно. Да се върнем на пакта. От 20 декември за пръв път от много години в Европа имаме система за управление на миграцията и убежището, основана на правото на ЕС, управлявана от институциите на ЕС и финансирана с пари от ЕС. Това е нова реалност, нещо, което ще промени ситуацията из основи. И ще бъде в полза на всички, най-вече на държави като България, Гърция, страните, в които първо влизат мигрантите. Които вече имат механизъм на солидарност, на постоянна солидарност, на който да разчитат.

- Но ако някои държави не искат да приемат мигранти на своя територия, следва да плащат на другите държави, нали така? Ако е така, възможно ли е държавите на първа линия да приемат много мигранти, вместо да бъде приложен солидарният принцип за разпределение на мигрантите в Европа?

- Нека обясним с прости думи как работи новата система. Новата система въвежда еднакви процедури на границата и бързо връщане на онези, които не отговарят на условията за убежище. Така че ще влизат по-малко хора, а не повече. Също така ще работим с държавите на произход, заминаване и транзитно преминаване, за да се уверим, че те ще ги държат там, вместо да ги тикат в ръцете на трафикантите. Цифрите ще са по-ниски. И второ, „бутонът за солидарност“, който въвеждаме, ще позволи на всяка държава да активира бутона за солидарност и да получи солидарността, от която има нужда. Тъй като броят няма да е толкова висок, не очаквам да имаме нужда от масивни премествания, какъвто беше случаят през 2015-2016 г. Ще бъдат по-малко и можем да се справим. Сигурен съм, че който и да натисне бутона за солидарност, ще има увереността и гаранцията, че системата ще генерира солидарността, от която има нужда.

свързани

"Не на войната" - арест след арест в деня на погребението на Навални

- Позволете ми да се върна на първата част от въпроса. Всъщност страховете в България идват от споразумението между България, Румъния и Австрия от края на миналата година, според което, ако Австрия поиска връщане на мигрантите към България, България трябва да отговори в кратък срок. В споразумението имаше данни, цифри, как ще ги коментирате?

- Моят коментар е, че това не е нещо ново, нито е свързано с Шенгенското споразумение. Не става дума за нещо, което откриваме сега. Това е работеща уговорка и при никакви обстоятелства българското обществено мнение не трябва да се оставя да вярва, че новостите ще доведат до масово връщане на хора, например от Австрия към България. Няма да се случи такова нещо.

- Говорейки за разширяването на ЕС, албанският президент Еди Рама миналата седмица настоя Албания да бъде разделена от Северна Македония. Според Вас съществува ли възможност, в контекста на предстоящите избори в Северна Македония и нежеланието на настоящата опозиция, която може да дойде на власт, да се направят промени в конституцията (за вписване на българите)  така че  да се изпълнят предварителните условия, за да започнат преговори?

- Милена, и тук нещата са много прости, да не ги усложняваме. Нито една държава кандидат, нито една присъединяваща се страна не е и няма да бъде допусната до членство в Европейския съюз, без преди това да разреши всички проблеми, които трябва да реши във взаимоотношенията си със Съюза и с нашите страни членки. Никой няма да стане част от Европейския съюз, без преди това да си свърши работата. Това е жизненоважно. Отделно от това, логиката на разширяване следва т.нар. регатна система, което означава, че всички тръгваме заедно, но ще пресече финала този, който е изпълнил изискванията по всички глави на преговорите. Не става дума за космическа наука, нито за ядрена физика, а за спазване на всички изисквания, отправени към държава кандидат за член. Регатната система работи, който пресече финалната линия, влиза, който не я пресече, остава отвън.

свързани

С песни на Синатра изпратиха Алексей Навални и със скандирания: "Не на Путин"

- Но ако говорим за предварителното условие, за да започне регатата, има предварително условие – конституционна промяна, което трябва да бъде изпълнено.

- Разбира се. За да започне регатата, трябва единодушно решение на страните-членки. После в преговорите по глави, също трябва единодушно решение на страните членки за отваряне и затваряне на всяка глава. Така че оставям на Вашето въображение да си представите колко е важно да се направи каквото трябва, преди да започне регатата и за да завърши състезанието.

- Това всъщност е насочено към Скопие. Добре, за следващата Европейска комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е възможно в състава на следващата Комисия да има комисар по отбраната. Свързано ли е това с изказването на Доналд Тръмп за разходите на европейските страни-членки на НАТО в сферата на отбраната с призива да отговорят на изискването да влагат 2% от БВП в отбрана? Ще има ли комисар по отбраната в следващата Комисия?

- Урсула е президент на Европейската комисия, който управлява успешно вече от пет години, период на безпрецедентни исторически трудности, кризи, предизвикателства и войни. И го прави по начин, който представя Европейския съюз като надеждна сила на доброто по отношение на сигурността, като допринасящ сътрудник, а не като потребител. Оттук тръгваме. Един от уроците, които тя научи като президент, а заедно с нея и ние като комисари, е че трябва да разчитаме повече на себе си. Колкото повече разчиташ на други, толкова по-уязвим ставаш. И това важи за лекарства, микрочипове, електрическа енергия, ваксини и какво ли не друго. Отбраната не може да бъде изключение. Така че трябва да се развием колективно като допринасящи сътрудници, производители на отбрана, а не като потребители на отбрана. Трябва да го направим за самите себе си, без значение какво се случва в Съединените щати. На прав път сме и съм сигурен, че това ще е сред ключовите задачи на следващия политически цикъл. Идеята за комисионер, който да координира осигуряването на отбраната, изследванията, финансирането, производството и мунициите, е отлична идея.

- Свързана ли е тя с войната в Украйна?

- Разбира се, че е свързана. Защото знаете, че трябва да продължим да подкрепяме Украйна, нейния народ и армията й. За да го направим, трябва да продължим да ги подкрепяме с пари, както правим от самото начало. Но също така и с много убедителна програма за доставки на въоръжение, отбрана, муниции. А за да направим това, имаме нужда от по-силна общност, повече ЕС. Защото досега голяма част от тези доставки се правеха на ниво отделни страни-членки на ЕС. Сега трябва да го направим заедно.

свързани

Елеонора Митрофанова за Навални: Той сам си избра тази съдба

- Трябва ли Европейският съюз да разшири списъка със санкции след смъртта на Навални?

- Смятам, че смъртта на Навални представлява обрат, който накара много хора да излязат от заблудата, че режимът в Москва може да се отвори, че в някакъв момент Путин ще пожелае да започне преговори за прекратяване на конфликта. Смъртта на Навални показва ясно границите на това, което може да очакваме от режима в Москва. Така че, докато излизат наяве факти около смъртта на Навални, е ясно, че има консенсус в Европейския съюз, че всеки, който и да е член на московския режим, който има пряко или косвено влияние или е свързан по някакъв начин със смъртта на Навални, трябва да бъде санкциониран.

- Към днешна дата този списък включва мисля около хиляда души.

- Имате предвид общо досега?

- Да, общо досега. Хората от екипа на Навални, миналата и по-миналата година настояваха този списък да се допълни и да включва шест хиляди души. Става дума за настояването отстрана на Антикорупционния фонд на Навални.

- Вижте, не искам сега да се впускам в анализ на ACF, на това кой трябва и кой не трябва да бъде включен в този списък. Това е процес, започнат от мой колега, Жозеп Борел, върховния представител по външните работи, и изисква единодушно решение на страните-членки. Но това, което мога да кажа от името на Комисията и от собствено име, е, че всеки член на режима в Москва, на каквото и да е ниво, за който се докаже, че има пряка връзка или отношение към смъртта на Навални, трябва да бъде санкциониран от Европейския съюз.

- Добре, разбирам. Последен въпрос, има ли нужда Европейската комисия да преосмисли някои от зелените си политики в контекста на протестите на земеделците в цяла Европа? Зная, че това не е в ресора Ви и не е Ваша отговорност в Комисията, но обсъжда ли се тази тема в Европейската комисия?

- Вижте, това е тема, която е на масата и е част от дебата, не е тема, която лесно може да се замете под килима. Тя изисква сериозно глобално обсъждане. Трябва да намерим равновесие между две цели. От едната страна стои много ясният и стабилен ангажимент на ЕС да бъде лидер в борбата срещу глобалното затопляне. Това няма да се промени и ще спазим важните срокове. През 2050 г. Европа ще бъде първият въглеродно неутрален континент, ще спазим срока до 2055 г. да намалим емисиите. Между другото, това вече се случва. Но също така е вярно, нека не го крием, че Зелената сделка беше обсъждана и приета в момент, когато светът беше различен. Нямаше войни, нямаше инфлация, нито енергийна криза. Беше друг свят. В политиката, както в живота, е абсолютно логично в даден момент нещата да се преосмислят. Внимание обаче, преосмислянето не означава изоставяне. Преосмислянето изисква интелигентен баланс между това, което искаш да постигнеш, и методите, по които да го направиш. Мисля, че и това ще бъде част от стратегическото мислене на следващия политически цикъл.

Гледайте целия разговор във видеото.