Двете години на война в Украйна могат да се дефинират в три фази. Първата е опитът на Русия да атакува директно Украйна и Киев като стовари десант. Втората фаза на конфликта е контраофанзивата на украинската армия, която не даде голям успех. Сега сме в третата фаза, свързана отново със смяна на ситуацията и поемането на инициативата от руската армия. Това заяви експертът по международна сигурност и бивш заместник-министър на отбраната проф. Румен Кънчев в предаването "Брюксел 1" с водещ Милена Милотинова.
В битката за Авдеевка съотношението на силите е седем към едно в полза на Русия, смята той.
"Пред дни имаше дискусия във Вашингтон, в която бяха поканени бивши военни разузнавачи. Те направиха оценка и на загубите. Русия е загубила при Авдеевка 17 000 души. Загубите на Украйна са 800. Тук въпросът е дали това е победата. Не трябва да бързаме да казваме, че войната е приключила", призова проф. Кънчев.
Като ключова година бившият заместник-министър на отбраната определи 2014 г.
"В края на февруари беше анексиран Крим. Тогава украинският президент Порошенко отиде в главната квартира на НАТО със списък от неща, които трябват за въоръжаването на украинската армия. По това време беше президент Обама, който каза, че Украйна не им е приоритет. Това е така, защото администрацията на Обама смяташе, че големият приоритет в този момент е Иран. Обама си въобразяваше, че Путин ще му помогне да замразят иранската ядрена програма. Пет месеца след анексията на Крим беше срещата на високо равнище в Уелс. Реши се да се увеличат до 2% разходите за отбрана за всички страни от НАТО. Ако членките на НАТО знаеха за опасността от Путин, трябваше да достигнат тези 2%", коментира проф. Кънчев.
Като друга ключова среща гостът определи тази в Сирия през април 2020 г., организирана по предложение на руснаците. Тогава се срещат съветникът по национална сигурност на президента Путин и съветникът по националната сигурност на президента Тръмп - Джон Болтън.
"На няколко пъти се получават ситуации, при които западната дипломация и елит или са наивни, или ги е страх от Путин. Така се стигна до 2022 г. и Украйна не беше въоръжена", каза проф. Кънчев.
Русия е богата на стратегически суровини, не бива да се подценява, тъй като има много силни връзки в Близкия изток, напомни още експертът и добави, че тя не е толкова зависима от санкциите.
"През последните 3 години Путин изцяло води Русия към поставянето на военни релси. Има рязко увеличаване на военната продукция", посочи той пред Bulgaria ON AIR.
Бившият зам.-министър на отбраната прогнозира дълга война, но уточни, че има различни сценарии, които ще определят хода ѝ.
"Два са вероятните сценарии. Първият е Путин да продължи настъплението с огромно количество техника и жертви, за да стигне до административните граници. Той би могъл да спре настъплението си в тези зони. Вторият сценарий - ако реши да продължи настъплението. Тогава целият свят ще разбере, че Путин не се майтапи. Украинската армия не е добре въоръжена. За да бъде успешно едно настъпление, са необходими минимум 2000 танка, а тя има в момента около 150", анализира професорът.
По думите му, ако Западът не се стресне и не започне активно да превъоръжава Украйна с модерно оръжие, отбраната на страната ще е трудна.
"Западът няма да допусне разрастване на конфликта. Руската армия няма потенциал да разгърне толкова широк фронт. Украинската армия нанася големи удари. Това ще доминира. Една от паралелните операции е пропагандната", коментира още проф. Кънчев.
Според него руската опозиция е показала разединение и липса на стратегия.
"Заради самата себе си Европа трябва да се бори за Украйна и да развие военната индустрия. Трябва да се погрижи за сигурността си. Европейската отбранителна индустрия трябва да се изгради наново", подчерта проф. Кънчев.
Гледайте целия разговор във видеото.