Бившият зам.-външен министър Любомир Кючуков е на мнение, че е добре темата за България и Румъния в Шенген да се поддържа достатъчно активно в Брюксел и публичното политическо пространство.
"В началото на тази година темата слезе доста надолу в дневния ред на ЕС. Проблемът не е само в Австрия, проблемът е в правилата на Шенген, защото Гърция няма право да отвори сухопътните си граници за страна, която не е членка на Шенген по сухопътното пространство - България. Балкански Шенген практически не може да се случи. Но това е фактор за поставяне на проблема пред ЕС", заяви той в предаването "Брюксел 1".
По думите му, след споразумението с Австрия трудно е можело да се мисли за по-реалистична идея от облекчаване на проверките на българо-румънската граница. Но след изискването за още по-тежки проверки и това изглежда нереалистично.
"Би било успех, ако през тази година България и Румъния получат дата, от която да паднат сухопътните проверки. Малко вероятно е датата да бъде за тази година. Правителството не успя да обясни и самото то не разбра: ние все пак сме член на Шенген от 31 март, защото ползваме всички инструменти на Шенген. Вече участваме с право на глас в Шенгенското пространство", обясни Кючуков пред Bulgaria ON AIR и добави, че страната ни става член на Шенген, но със сериозни ограничения.
Гостът не очаква по-сериозен мигрантски натиск в страната ни. Бившият зам.-външен министър отбеляза, че механизмът за връщане на мигранти е много сложен, а самите те не желаят да се върнат в страната ни.
"Австрия ни каза, че ще поставя същите условия и препятствия, когато на нас ни предстои да поставим въпроса за сухопътен Шенген. Позицията на Европа ще е по-твърда спрямо мигрантите. Очаква се изявена дясно-популистка вълна в Европа и европарламентът. Затова се бърза мигрантският пакт да бъде обявен преди евроизборите", каза още Кючуков.
Той посочи, че новият мигрантски пакт на практика отменя Дъблинския регламент и ангажиментите на страните, които са външни граници. Отпада задължението да приемаме всички мигранти.
ЕС одобри 50 млрд. евро помощ за Украйна - 33 млрд. евро заеми и 17 млрд. безвъзмездна помощ. Унгарският премиер Виктор Орбан беше срещу това решение, но евролидерите успяха да го убедят.
"Това беше реално политическа търговия. В дадения случай имаше сделка в Европейския съвет. Орбан искаше да бъдат деблокирани 30 млрд. долара, които Унгария трябваше да получи. Той вече получи деблокажа на 10 от тях през декември, когато се разходи из коридорите в Брюксел, вместо да участва в гласуването и да блокира. Сега получи като компромис всяка година да има доклад за изразходването на средства за Украйна. На всеки две години ще има възможност за преразглеждане на решението. Орбан настоява за удължаване на срока на действието на Плана за възстановяване след 2027 г. За това най-вероятно той ще получи подкрепата на не една и две държави скоро. Най-вероятно и на България", каза още Кючуков.
Гледайте целия разговор във видеото.