Университети в Европа, в които се изучава български език, има немално, но са по-малко, отколкото в предходните години. Не знаем цялата истина. Няма институт, който да изследва и показва какво се случва с българистиката зад граница. Програмата "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" от две години се опитва да запълни тези празноти. Българският език се изучава по-различен начин в отделните университети. Това каза ръководителят на катедра "Славистика и балканистика" в Югозападния университет проф. Магдалена Панайотова пред Милена Милотинова в предаването "Брюксел 1".

По думите на проф. Панайотова най-съществената част от преподаването на българския език е свързана с българските лекторати.

"С течение на времето българистиката губи позиции, защото от около 200 лектората преди, в момента имаме 38 лектората, които невинаги се запълват. Това са посланици на българската държава, които преподават в съответните чужди университети", обясни ръководителят на катедра "Славистика и балканистика" пред Bulgaria ON AIR.

Т.нар. "македонски език" настъпва от 90-те години, уточни тя и допълни, че процесът се развива и с помощта на дипломацията на Скопие.

"Невинаги този "македонски език" се преподава под формата на лекторат. Понякога това са семинари, курсове. Там, където се откриват македонски лекторати, обикновено се закриват български", коментира проф. Панайотова.

Според нея в България трябва да има целенасочена и системна политика по този въпрос.

"Докато всички институции не работят в една посока, докато няма цялостен институт, бъдещето ни не е оптимистично", смята професорът.

Гледайте целия разговор във видеото.