В предаването "Брюксел 1" Милена Милотина разговаря с професорът по европейско право Атанас Семов. Темата е процедурата след овакантеното място на български еврокомисар.
- Мястото на България е вакантно при еврокомисарите. Какво следва оттук нататък? Може ли България да номинира сама нов, без да ѝ бъде поискана номинация от Урсула фон дер Лайен? Каква е процедурата спрямо европейските правила?
- Темата за българския еврокомисар е по-важна, отколкото се разбира, защото това всяка държава да има член на ЕК е нейно конституционно право в рамките на ЕС. Всяка държава има по един комисар. Имаше идеи с реформата от Амстердам броят на комисарите да се намали, но това отпадна. Ключово важно е да се разбират две неща: първо, че комисарите не са представители на своите държави. На членовете на ЕК в най-висока степен е забранено да работят в национален интерес. Те работят в общосъюзен интерес. Точно както министрите в едно правителство – не работят в интерес на своя избирателен район или в района, от който произхождат, или като са били кметове, ами в национален интерес. Второ: всяка държава има право да има комисар и в ситуация като сегашната България има право, според мен и задължение, да предложи нов кандидат за член на ЕК. Процедурата е сравнително сложна, но тя е ясно уредена в Конституцията на ЕС, учредителните договори. В член 246 ясно се казва, че когато комисар подаде оставка, на негово място се избира нов комисар до края на мандата на Комисията. Нека да е ясно, че до края на мандата на Комисията остава година и половина – до октомври 2024 година. Въз основа на резултатите от евроизборите се провеждат консултации и новата ЕК встъпва в длъжност на 1 октомври. Дотогава действа сегашната ЕК с госпожа Урсула фон дер Лайен начело. Естествено, нормално и задължително е България да има своя нов член на Комисията. Категорично не казвам представител, защото подчертах, че комисарят не е представител на държавата, поне в юридически, а и политически смисъл. С оглед резултатите от последните европейски избори отпреди 4 години, той трябва да бъде от същото политическо семейство, защото е така направен балансът. Общо казано от ЕНП. България може да предложи комисар. Председателят на комисията не може да откаже на държава членка да предложи и да има свой комисар. Разбира се, провеждат се и консултации между националното правителство и председателя на Комисията. Постига се съгласие за кандидатурата. Тя се разглежда в Европейския парламент.
- Може ли Урсула фон дер Лайен да откаже кандидатура от България, защото не е по този ресор?
- Конкретна кандидатура би могла да откаже в рамките на един елегантен нормален политически диалог с националното правителство. С оглед критерии за експертност, включително предвид ресора, който би бил предложен на новия комисар.
- Можеше ли Мария Габриел да не подава оставка, докато не се събере мнозинство в подкрепа на проектоправителство ѝ?
Аз приемам, че беше уместно да се подаде оставка. Тъй като има много съществено изискване за неангажиране на действащите комисари с каквато и да е било национална дейност, в частност политическа. Да, ако госпожа Габриел бъде избрана за каквато и да е било национална длъжност, тя безусловно не може да остане комисар. И в периода, в който участва в консултации, в процедура по съставяне на правителство, те осъществяват политическа дейност на национално равнище, която би могла да се разглежда като несъвместима с длъжността комисар. В този смисъл смятам, че правилно подаде оставка.
- Ако не беше подала, щеше ли да бъде в нарушение или щеше да е граничен казус?
Да кажем, че щеше да е граничен. Според строгия прочит на изискванията за безпристрастност би било неуместно да осъществява политическа дейност в качеството си на все още действащ комисар.
- Каква е процедурата оттук нататък, защото знаем, че трябва да има разговори с председателя на ЕК за одобрение на тази кандидатура, след това този човек трябва да се подготви по изслушването, което ще има в ЕП с оглед ресора, а там препитванията понякога са много детайли? Даже когато са много еврокомисари накуп, цялата ЕК се изслушва в различните комисии. Какви са сроковете по европейските правила?
- Няма срокове. Комисията не е редно да стои непопълнена за разлика от множество български органи, които НС не попълва втора, трета година. Там такива неща хората се стараят да не правят. Парламентът трябва да изслуша, да одобри кандидатурата, след което Съветът на ЕС назначава този комисар до края на мандата на Комисията, тоест до октомври 2024 г. Би могло да има неодобрение, но е по-вероятно уточненията да се направят в предварителната фаза между българското правителство в лицето на своя външен министър и министър-председател. По-уместно е това да го направи редовно парламентарно признато правителство. В този смисъл е разумно да се изчака текущата процедурата в българското НС да бъде доведена докрай. Ако се състави парламентарно избрано правителство, то да предложи максимално бързо българския еврокомисар. Ако има ново служебно правителство, то има всички правомощия на редовното и трябва да направи това.
- При това положение, когато влезе нов комисар, а всъщност всичките ресори са заети какво се случва? Как се разпределя новият ресор?
- Всяка комисия има свои приоритети, които зависят и от личностите, които я съставляват, и обратното – личностите се подбират с оглед уточнените политически приоритети.
Гледайте целия разговор във видеото.