Ние не искаме дерогация от ЕК, тъй като това е право на националните правителства да решават в кои случаи те се нуждаят от такова изключение. Прави се единствено уведомление до комисията и до другите страни.
Това заяви ядреният физик проф. Георги Касчиев в предаването "Брюксел 1" по отношение на дерогацията от Брюксел за внасяне на части от Русия за АЕЦ "Козлодуй". Той обясни регламент 883, който е въведен още от 2014 година при агресията на Русия срещу Крим.
"Многократно е попълван с нови клаузи. Последно през декември месец, когато влезнаха всички изделия от желязо и стомана, които се внасят от Руската федерация. Ако погледнем всеки блок на АЕЦ "Козлодуй", има близо 49 000 тона оборудване. 95 % от тях са метални. Веднага се оказват, че договорите, които са подписани, попадат в тези санкции. Стана наложително централата да изготви такъв списък, който се отнася единствено за договорите, които са вече подписани и изтичат тази година, следващата или по-следващата година", допълни проф. Касчиев.
С решение, което взе правителството, ще одобряват само вече сключени договори, като например за резервни части или услуги, които няма откъде да получим, посочи ядреният физик.
"Ако искаме да продължим експлоатацията на блоковете, засега поне може да продължим само по този начин. Правят се усилия от началото на войната, когато се разбра, че има вероятност за усложняване на отношенията с Русия, да се намерят други доставчици, например от Чехия, Франция, Украйна. В по-голямата си част това оборудване е уникално и то е разработено специално за този тип реактори, в това число помпи, топлообменници, резервоари, които са създадени за съответните условия. Не може да ги намерите никъде по света. Никой няма проектната документация на това оборудване за да го изработи и в този смисъл, поне засега това сътрудничество с Русия остава необходимо", категоричен е той.
Според него в Европа от 27-те страни - 13 използват ядрени атомни централи, ядрени електроцентрали. Четиринайсет не използват.
"От много години има известно противопоставени по този въпрос. И двата лагера опитват да подобрят своите позиции. Визията, която беше приета от МС, е дългосрочна - 30-годишна. Моят опит показва, че такива дългосрочни прогнози не са постигани своите цели. Примерно през 70-те години Международната агенция по атомна енергия излезе с прогноза, че след 30 години ще имаме около 5000 реактора в света. На практика имаме сега около 422 плюс 207 спрени окончателно. Или в Щатите след първата нефтена криза, правителството на Никсън реши да се построят 1000 ядрени реактора. Това, което постигнаха, бяха 106 реактора", каза още проф. Касчиев пред Bulgaria ON AIR.
По думите му досега реалните данни са се оказвали под минималния сценарий, въпреки всички усилия на експертите от тази организация да се съобразят.
"Доколкото в тази визия има заложено удвояване на електропотреблението след 30 години, аз съм дълбоко скептичен, че това ще се осъществи. Мога да ви върна към анализите за Белене преди 20 години показваха, че през 2011 г. в страната ще има глад за електроенергия без втора АЕЦ. Ние тогава изнесохме близо 11 000 000 000 kWh и миналата година успяхме да подобрим този рекорд. Там се предвиждаше едно нарастване на електропотреблението с поне 2 % на година. За всичките тези години е нараснало горе долу с толкова", припомни гостът.
Според ядрения физик проблемът е в това, че въглищните централи вероятно ще излязат от употреба. "Според мен, първо няма да се постигнат кой знае какви резултати по предоговаряне на целите, заложени в националния ПВУ. И второ – когато влязат новите замислени от Брюксел мерки за цените на въглеродните емисии, тяхната експлоатация вероятно ще стане неконкурентна и ако не се намеси начин да се подпомагат от държавата, най-вероятно ще имат затруднения", на мнение е той.
"Не трябва да се говори само за ползите, но и за съпътстващите рискове. Например Белене е в зона с повишен сеизмичен риск. Трябва да се говори за това как ще се отървем от последиците на ядрената енергетика. Отработеното гориво за мен са ядрените фекалии, фекалиите на ядрената енергетика. Ние не знаем досега какво ще правим с него. Всички изследвания за последното хранилище, което трябва да го погребем, са прекъснати през 2010-2011 година. Пари за тази дейност не се събират. Такова хранилище ще ни трябва, минимум за най-простия тип - 5 000 000 000 лева. Крайно време е да се престане да се говори за нови ядрени реактори, а да се мисли какво ще правим с това, което имаме. Трябва да се приеме изменение закона и наредба, с която да се организира нов фонд за дълбоко изграждан в дълбоко геоложко състояние хранилище, само че, това означава, че АЕЦ "Козлодуй" трябва да отделя ежегодно в порядъка от 200-250 милиона лева", коментира проф. Касчиев.
Гледайте целия разговор във видеото.