Защо държавите искат да забранят TikTok? Заплаха за националната сигурност ли е това приложение? Коментари в предаването „Брюксел 1“ на Спас Иванов, експерт по киберсигурност и Аида Бурнучян, специалист по дигитален маркетинг.

Какво става с мрежата ТикТок? Изведнъж се появиха много ограничения, като че ли координирано в Европа и в САЩ.

Спас Иванов: В основата на всичко това е, че ТикТок е китайска компания. По силата на китайското законодателство всеки бизнесобект, който оперира спрямо него, е длъжен да предоставя каквото китайското правителство поиска от него, включително достъп до всички данни, с които той оперира и разполага.

Пекин обаче казва, че те не оперират на тяхна територия и не са тяхна мрежа. Те го отричат.

Спас Иванов: Така е, част от данните на ТикТок се съхраняват на различни места по света, но и ТикТок призна официално в изявлението си пред ЕК, че служители от Китай в крайна сметка имат достъп до тези данни, макар и самите данни да не се съхраняват в Китай. Това е много трудно да се докаже, тъй като Китай не допуска чуждестранни одити на практиките им за боравене с личните данни. Все пак Китай е възприеман от западния свят като корпорация с едноличен управител, който може да поиска всичко от всеки. Това е основната причина, имайки предвид нивото на достъп, което ТикТок може да получи до самите мобилни устройства, на които е инсталиран.

Какво е нивото на достъп?

Спас Иванов: ТикТок са описали достъпа до софтуер на трети страни много ясно в своята политика за поверителност. Всъщност е записано, че те могат да получат достъп до данни от трети страни, т.е. от приложения, които нямат нищо общо с ТикТок, благодарение на т.нар. „бисквитки“, които ние всички сме свикнали толкова лесно да приемаме.

Но без тези "кукита" човек не може да прочете това, което иска?

Спас Иванов: В повечето сайтове предоставят правото на избор какви „бисквитки“ да приемем. В общи линии ние в бързината приемаме всички по подразбиране. Някои от тях предоставят доста подробна информация за нас като геолокация, инсталиране на софтуер, операционна система и т.н. Тоест, ТикТок, бидейки в състояние да събира тази информация от приложения, направени от трети страни, заедно с това, че има достъп до прецизната геолокация, до вашия екран, до вашите камери, до вашите клавиатури, го прави сериозен източник на заплаха, ако тази информация бива по някакъв начин използвана неправомерно. Не казвам, че това се случва, но би могло съвсем обосновано да съществува такава хипотеза, че, ако ТикТок пожелае, може да се добере до всичко на вашето устройство.

Какви са рисковете според Вас, г-жо Бурнучян?

Аида Бурнучян: Мен по-скоро ме притеснява как това би се отразило на хората, тъй като не забравяйте, че ТикТок е социалната мрежа, в която всеки потребител е прекарал средно най-много време. Действително много политици вече се насочиха към ТикТок. Ако ТикТок бъде забранен в Америка и съответно в Европа, пазарът и дигиталният маркетинг много ще се променят, тъй като в момента той е най-влиятелната социална мрежа.

Редно ли е да представяме доброволно толкова много възможности на който и да е до нашите лични данни?

Аида Бурнучян: Фейсбук например също ни взима данните, както и други социални мрежи. Мен повече ме притеснява начина, по който ТикТок се употребява от хората. Родителите трябва да обърнат повече внимание на това, колко време и за какво го прекарват децата им в ТикТок. Смятам, че подходът на родителите трябва да се нагоди спрямо характера на детето. Всички тийнейджъри са в ТикТок, но трябва да се спомене, че мрежата в Китай е структурирана по друг начин. Там за децата има вечерен час, а те имат и лимит на прекарано време дневно, който е 40 мин.

Как ТикТок знае това при положение, че децата масово лъжат за възрастта си?

Спас Иванов: Китайците на практика имат система за социален рейтинг, която е изцяло дигитализирана. Там няма как да фалшифицираш самоличност поради ред причини. От самата покупка на устройството през целия му жизнен цикъл се знае точно кой го стопанисва, каква е възрастта му, къде се намира и т.н. В Китай биометрията се събира съвсем свободно и се употребява по начини, които правят „1984“ на Оруел да изглежда като детска приказка. Има технологии, чрез които някакъв вид контрол да се установи и в ЕС, но е нужно и съдействието на организацията ТикТок, която чисто монетарно цели да привлече възможно най-много потребители. Има и едни малко по-различни опасения, за които не се говори толкова. Алгоритъмът, по който ТикТок профилира потребителите си може да определи с точност целевото съдържание в рамките на 40 минути, нещо, което отнема на Фейсбук месеци. Това повдига и един друг въпрос – младите потребители, свиквайки да получават информация основно от дигиталните медии, лесно могат да се превърнат в жертва на конкретно прожектирано съдържание, продиктувано може би от Китай или други подбуди. Това, което Фейсбук направи с Кеймбридж Аналитика, обаче сега си го представете с 3,5 милиарда потребители и до какво може да доведе.

До какво може да доведе?

Спас Иванов: Европа подготвя един Digital Privacy Act, който трябва да влезе в сила през юни или юли, където има точни изисквания за модерация и съответствие на всички социални мрежи на територията на ЕС.

Целия разговор гледайте във видеото!