Годишнина от войната в Украйна. Русия се оттегли от договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия "Нов СТАРТ".
"Това е една тъжна годишнина. Кошмарна годишнина, не само за преките участници във войната. Една година, която събуди много опасения, много страхове с много препратки в миналото. В един и същи ден станахме свидетели на две изявления - на президентите на Русия и на САЩ – Путин и Джо Байдън. В речта си руският президент, освен заявлението за прекратяване на участието на Русия в договора "СТАРТ 2", опита да обясни причините за войната. Това беше несполучлив опит да се обясни – навън от Русия и вътре за руското общество какво точно прави Русия в Украйна. Беше несполучлив опит да се обясни защо руската армия търпи поражения. Путин направи заявление и за това, че те не са постигнали своите цели в рамките на тази първа година, но стъпка по стъпка ще преследва постигането им с други думи той каза, че ще има война. И войната продължава. В изявлението на американския президент правят впечатления отново демонстрираната решимост Украйна да бъде подкрепяна толкова дълго, колкото е необходимо и с каквото е необходимо. Ако трябва да прочетем всичко казано от Байдън, отново ще видим – войната продължава. Общото в двете речи, освен че войната продължава, е, че мирът изглежда все по-далечен, отколкото през тази първа година", коментира бившият министър на отбраната Ангел Найденов в студиото на "Брюксел 1".
Той определи оттеглянето на Русия от "Нов СТАРТ" като край на надеждата, че може да има един по-безопасен свят. Бившият военен министър подчерта, че това са двустранни споразумения и има още 7 страни, които притежават ядрено бойно оръжие и не са обект на подобни ограничения.
"Това означава, че за в бъдеще вероятно ще се предвиди механизъм или споразумение, което да търси решение в рамките на многостранни споразумения. Винаги е имало ядрени рискове, затова и системата на тези споразумения ги насочваме към намаляване на рисковете и на опасностите. Но ядрените заплахи и размахването на ядрената карта от страна на Русия, видяхме в рамките на цялата първа година. Това се приема по-скоро като шантаж, донякъде блъф, защото отсрещната страна има с какво да отговори", убеден е Найденов.
Пред Bulgaria ON AIR бившият министър на отбраната посочи, че единствено Руската федерация е заинтересувана от излизане на конфликта извън рамките на Украйна. А всички партньори на Украйна правят и каквото е по силите им, за да не се окажат част от конфликта.
"Ставаме свидетели на все по-големи доставки на оръжия и боеприпаси за Украйна, включително скорошните решения, свързани с доставките на тежко въоръжение, бронирани машини, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, но винаги при тези доставки има една граница, която страните се стремят да не минат и тази граница, отвъд която биха се оказали пряк участник в конфликта", аргументира се Найденов.
И даде пример с отказа на НАТО да установи така наречената забранена зона за полети над територията на Украйна, което на практика било изправило НАТО като пряк участник в един подобен конфликт.
По думите му Молдова е една от потенциалните мишени за подривна дейност и за опитите там да бъде предизвикана политическа нестабилност и възможност конфликтът да прерасне.
"От самото начало на войната, освен превръщането на Азовско море във вътрешно за руската федерация море, съответно действия бяха предвидени по отношение на черноморското крайбрежие. Тогава част от анализаторите коментираха, че това са действия, чиято цел е руските части да установят сухоземен преход и възможност за съединение с руския контингент, който е в Приднестровието и включително, разбира се, връзка с тази област по суша. Това, без съмнение, щеше да предизвика политическа нестабилност в Молдова. Тя е потенциална цел и привлекателна за подобни действия, защото там има значителна част руско езично население. Там има предпоставки за сепаратизъм и достатъчно констатирани подривни действия", добави гостът.
Гледайте целия разговор във видеото.