Брутният външен дълг, в частност и държавен на България в края на септември е с 6,9б % повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 55 % и половина от прогнозирания от БНБ брутен вътрешен продукт на страната за тази година. Много ли нараства дългът на България? Как стои страната ни в сравнителната европейска таблица на дълговете и каква всъщност е връзката между бюджета, споровете, липсата на бюджет за догодина и дълговото бреме на страната? Коментар в предаването „Брюксел 1“ на Любомир Дацов – бивш зам.-финансов министър.
„Държавният дълг е значително по-малък, почти 1/3 от тази сума, а другото е дългът на частния сектор от банковия сектор, частни компании, които в края на краищата работят с тези пари и това не е дълг на държавата. Ако не се лъжа, дългът на държава е приблизително между 35-36 млрд. лв., което представлява приблизително към 21-22 % в зависимост от какъв БВП го смятате. Това е изключително ниско ниво на задлъжнялост за каквито и да е стандарти, особено за Европа, в която през последните години, под една или друга форма, с едно или друго оправдание, нарастват дълговете. Това може да го сметне всеки. В Гърция е имала около 51 % дълг от своя БВП, а Италия – около 150 %“, казва финансовият експерт.
„Има няколко държави, включително и Франция и Испания, където нарастването на дълговете е съществено. Ако погледнем, в зависимост от кризата през 2019 и последното развитие на кризата около войната в Украйна, виждаме, че включително в държави като Естония, Литва и Латвия рязко нараства взимането на дълг и това е свързано с правенето на дефицити от тях поради една или друга причина. Като цяло имаме увеличаване на дълга в Европа – в Германия е между 90 и 100 %. Ако сравним дълговете към 2007 – 2008 година, виждаме как някои от старите държави в Европа (Гърция, Италия и Испания) са основно увеличили дълговете си. Интересно е това, което получаваме, ако погледнем 2019 година – най-голямото увеличаване на дълга за последните години е в Естония – с 96 %, като сравняваме темп на нарастване, а не ниво на дълга, тъй като естонците продължават да имат може би най-ниския дълг в Европа в момента 16 % от БВП, само че преди 3 години беше някъде на нивото на 13-14 % и дори около 8-9 %, за да нарасне близо 96 %. Същото се отнася и за държави като Румъния, Испания, Португалия и Австрия, но се наблюдава нещо много интересно – това явно е тенденцията, свързана с КОВИД и правенето на големи дефицити в тези държави. Икономическият растеж през последната година и половина, който стана характерен и за възстановяването на икономиките, води до това, че много държави започнаха да редуцират дефицитите и да редуцират съществено дълговете си. Например Норвегия, Дания и Ирландия имат свиване на дълговете си от 12 до 15 % само за последните шест месеца“, коментира Дацов.
„Ние също сме в доста добра ситуация и също свиваме дълга си и това е по отношение към БВП. Трябва да се прави разлика между номинален дълг и съотношение към БВП. Обикновено се гледа съотношението към БВП, защото то е сравнимо. Иначе различните валути и големината на икономиките също са различни и това е все едно да сравняваме ябълки и круши, а когато сравняваме нивото на дълга, това е тежестта и реалната задлъжнялост спрямо това, което произвеждаш и възможността да се покриват тези задължения. Като цяло България стои добре, но проблемът е, че не се възползвахме от много добрата икономическа 2021 година. Ние сме от малкото държави, които стоят на едно място – направихме 4 % дефицит миналата година, което автоматично означава нарастване на дълга“, даде експертна оценка Любомир Дацов.
Целия разговор гледайте във видеото!