„Имаме ясна позиция, че тези референдуми няма да бъдат признати. Eвропейският съюз вече е взел редица мерки срещу Руската федерация, а в момента за България директна заплаха няма, но рисковете в региона нарастват всеки ден именно покрай тези агресивни действия“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ Атанас Пеканов – служебен вицепремиер по еврофондовете, като коментар за референдумите в Украйна и за руското предупреждение, че всякакви удари срещу тези четири области ще се третират като агресия срещу Русия.
Атанас Пеканов бе на посещение в Загреб. Какви са впечатленията му от въвеждането на еврото в Хърватия? То предстои да бъде въведено след три месеца. Какъв е хърватският опит и можем ли да почерпим нещо от него?
„Хърватия в момента се намира в ключовия момент към преминаването на общата валута. Това, което видяхме, ни дава много окуражаващи сигнали, че този процес може да протече успешно, когато е направена правилната комуникационна кампания, когато институциите са си свършили работата в подготовката, когато всички тези технически процеси са подготвени в детайли и когато политическите решения са взети. Срещнах се с министър-председателя и разговаряхме относно това, как този процес е бил движен от институциите, а с финансовия министър разговаряхме за технически аспекти – как ще бъдат защитени потребителите. Дванадесет институции следят за това да няма неправомерни практики. Точно това е ключовият момент, в който тези неща трябва да се следят. В търговските обекти например всички цени се показват в двете валути. Същото предстои и за договорите, заплатите и пенсиите“, казва служебният вицепремиер.
В кой период се очаква да бъдат показвани у нас и двете валути?
„Четири или пет месеца преди влизането в Еврозоната и една година след това, за да може хората да свикнат. Важно е да се обяснят и въпросните защитни механизми, защото обикновено се разбират погрешно. В Хърватия вече на всяка една касова бележка се показват и двете цени, след което идва законно фиксираният обменен курс, за да може гражданите да знаят, че няма никаква злоупотреба и цените са такива, каквито трябва да бъдат. Освен това, най-отдолу има QR, чрез който може да се сигнализира до Министерството на финансите, или към Агенцията за защита на потребителите, ако има нещо неправомерно. По този начин гражданите са включени в процеса. Също така ни беше казано, че различни неправителствени организации са включени, за да следят за неправомерни действия. От 5-ти септември всичко това е факт в Хърватия. Разговаряхме и с гражданите и те ни казаха, че процесът протича спокойно. Това ни радва и ни прави по-близки до Европа“, уточнява Атанас Пеканов.
Има ли страхове от обедняване?
„От първите разговори, които имах, нямам такива впечатления. За хората това е нещо хубаво за страната им, но в същото време не трябва да се неглижира и да се казва, че в момента в Европа няма проблеми с инфлацията. Тези проблеми ги има и в страните, в които има евро, и в тези, в които няма“, коментира Пеканов.
Големият въпрос в България е дали въвеждането на еврото няма да увеличи инфлацията? При предстояща рецесия дали е добре да остане датата 01.01.2024 г. за въвеждане на еврото? Сега ли е моментът, след като самата еврозона е в тежка ситуация?
„На първо място, както е в академичните изследвания и от опита на последните страни членки, това, което се измерва като инфлационен натиск от влизането на общата валута е 0,2 – 0,3 %, което не е голям фактор на фона на инфлацията, причинена от енергийната криза – 15 – 17 %. В този момент на криза ние не трябва да стоим в периферията, а да сме част от Европа, затова не трябва да чакаме“, категоричен е вицепремиерът по европейските въпроси.
Целия разговор гледайте във видеото!