Европейската комисия намали общата сума на безвъзмездните средства, които ще предостави на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Корекцията надолу е в размер на 578 млн. евро, което е над 1 млрд. лева. В същото време са увеличени грантовете на 6 други големи икономики като най-засегнати по време на пандемията.

Можеше ли да се избегне това орязване на средства? Въпрос към Деница Николова, депутат от ГЕРБ, бивш заместник-министър на регионалното развитие.

„Изискванията по отношение на определяне на ресурса по Националния план за възстановяване и устойчивост са заложени в регламент. Този регламент е законодателен нормативен акт на Европейския съюз и съответно се приема от Европейския парламент. Някой да говори, че Бойко Борисов или правителството му има нещо общо с това, по какъв начин се залагат членовете в регламента и изискванията в тях, е много преувеличено. Когато става въпрос за един законодателен нормативен акт в ЕС, той минава през гласуване от всички държави членки, всяка една от тях има възможност за реакция, но и в допълнение имаме триалози, на които се правят компромисни решения. Не можем да коментираме, как България, като част от ЕС единствено може да предположи или да предопредели конкретно какво е изискването в този регламент и текста в него. В тази посока категорично не съм съгласна и няма как да приемем момента през месец февруари, когато са били залагани текстовете в регламента и изискванията в него, които касаят брутния вътрешен продукт на страната за периода 2020-2021 г., е можело да се предположи каква ще бъде крайната окончателна форма към 30.06.2022 г. Това, което трябваше да бъде направено от страна на служебните правителства и от страна на настоящето управление, е свързано с хипотезата, в която е можело да се преговаря с Европейската комисия към етапа, в който ние вече сме имали предварителни данни, че нашият брутен вътрешен продукт към края на 2021 г. ще доведе до това орязване“, каза Деница Николова в предаването „Брюксел 1“.

„Това, което е можело да бъде направено, е да се отиде на преговори с Европейската комисия и да се потърсят възможности в случай, че бъде орязан бюджета на Националния план за възстановяване и устойчивост, както казах, това изискване се смята по формула, съответно да се търсят възможности за допълнителна компенсация, което може да бъде дадено включително и частично през споразумение за партньорство. Това е другият ресурс, с който ще разполага България в периода до 2027 г., покриващ 9 оперативни програми. Имало е възможност за други видове преговори, които да дадат възможност България да се възползва от други финансови механизми“, допълва информацията експертът.

Споразумението за партньорство беше подписано преди дни и според него България получава 13 млрд. до 2027 г.

„Бихме могли да водим преговори, за да търсим възможността в рамките на целия програмен период да търсим компенсация за тези средства, които в момента няма да получим по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Освен споразумението за партньорство и 9-те оперативни програми, които всъщност не са подадени към Европейската комисия, само 3 от тях са подадени, реално ние все още нямаме ресурс в това споразумение за партньорство независимо, че е одобрено. Споразумението за партньорство представлява една рамка и тя е свързана с определяне стратегията на страната по отношение на ресурса, с който разполагаме, какви цели ще постигнем, какво икономическо развитие, съответно макроикономически показатели и накъде вървим по отношение на нашето национално развитие. В рамките на този ресурс имаме 9 оперативни програми- 2-3 от тях са подадени към Европейската комисия за одобрение. Преди решения и одобрение по тези програми реално ние средства няма да получим от Европейската комисия, както и не можем да изпълняваме проекти“, казва Деница Николова.

Можем ли да загубим пари и по тези 11 млрд. от споразумението за партньорство?

„За съжаление това, което се очертава, е, че още преди да започнем да усвояваме средствата по оперативните програми, можем да ги загубим“, заяви Николова.

„Реално имаме много голям риск от загуба на средства в края на 2023 г. , защото много голяма част от тези мерки, които се изпълняват по оперативните програми, са свързани с инфраструктурни проекти. Когато нямаме реализация по тези инфраструктурни проекти от гледна точка и на физическо изпълнение, и отчетност, няма как да получим средства“, категорична е бившият зам.-министър.

Целия разговор гледайте във видеото!