Едва ли остана българин, който да не е разбрал, че Търговският регистър се срина. От Агенцията по вписванията обявиха, че причините са технически. IT специалисти разгромиха както досегашния начин, по който функционира регистъра, така и бъдещето решение. Има подозрение за унищожаване на неудобна информация, подкрепено и от блокажа на сайтовете на регистъра ГРАО, на Министерството на правосъдието, на Агенцията по околната среда...Или дори за хакерска атака. И в двата случая има основания за драстичен спад на доверието в българското електронно правителство, както и в способността на администрацията да гарантира сигурността на поверената ѝ информация.
Преди няколко дни емигранти от Германия, Англия, Испания, Швеция, Франция, Италия и др. страни обявиха дата за сваляне на правителството. Те ще се завърнат в неделя, 16 септември 2018, и ще "пометат мафията в парламента". Инициативата се асоциира с протестите в Румъния и с надеждите за предсрочни избори в България. Съществуващи и дори бъдещи партии ще се опитат да го използват заради популистките му, бих ги нарекъл дори фантасмагорични, послания. Каква обаче е ролята на емиграцията в българската политика? Чува ли се и колко струва гласа на сънародниците ни зад граница - при избори и особено между тях?
В предаването ще отбележим едни мрачен юбилей – 50 години от смазването на Пражката пролет, започнала на 5 януари 1968 и завършила на 20 август същата година с окупацията на страната от войски на Варшавския договор. Българското участие в инвазията е сравнително скромно – два моторизирани пехотни полка от Елхово и Харманли с обща численост 2200 души. Държим обаче два печални рекорда - България е била първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия преди половин век, бяхме и последната, която се извини за участието си в потушаването на Пражката пролет. Кой искаше истината да остане скрита?