Един от аргументите, с които вече половин година се призовава към пазене на стабилността, е предстоящото председателство на България на Съвета на Европейсикя съюз. Една символична шестмесечна ротационна роля в „сандвича“ на две други държави, която Лисабонският договор от 2009 описва като „честен и неутрален посредник“. България сама определи приоритетите на председателстонто си като „консенсус, конкурентноспособност и култура“ - далеч от претенцията да решаваме съдбините на Европейския съюз, каквато често се прокрадва в публичното говорене на управляващите. Какво да очакваме от българското европредседателство, и реакциите на последното интервю на премиера Борисов обсъждаме заедно с доц. Здравко Попов – политолог, проф. Велислав Минеков – скулптор и икономистът Илиян Василев в първата част на предаването.
Във втората част на предаването ще обсъдим заклинанието „възстановяване на двуполюсния политически модел“, което напоследък се маркетира като продукт на инициирано от управляващите политическо инженерство. Техни тинк-танкове градят десния полюс от ГЕРБ и Патриотите, удобно пропускайки да обяснят как от каръщисването на център и крайно ляво се пръква дясно. Вляво пък се шири БСП, евентуално с либералния си придатък ДПС, извън схемата са всички извън парламента. Призивите да си върнем добрия стар двуполюсен модел започнаха да се чуват преди две години, когато в предишния парламент влязоха осем коалиции с 30-ина партии. Не виждам обаче качеството на представителството да се вдигна в този парламент, в които има три пъти по-малко партии. Гледайте ни!