Нова държава на картата на Европа или гражданска война в Испания? Този въпрос си задават политици и наблюдатели след 1 октомври, когато на незаконен референдум по-малко от половината жители на испанската автономна област Каталуния гласуваха за независимост. Разбира се, 90 % от гласувалите я поискаха. Дилемата обаче е фалшива. Каталунският премиер Карлес Пучдемон изглежда е прав, че ЕС повече не може да си обръща главата настрани по въпроса с каталунската независимост, защото това не е вътрешен испански проблем. Така че, освен испанското правителство, с казуса Каталуния трябва да се занимава и европейското. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Защото неприкритата цел на референдума бе да дестабилизира Европа. И според испански медии зад тази цел стои Русия.
Може ли дезинтеграцията да бъде избегната по начина, който препоръча миналата седмица в Сорбоната френският президент? Макрон започва от изграждането на европейска идентичност, минава през създаване на европейски суверенитет, европейска армия, ремонт на институциите, и свършва с откъсването на еврозоната от по-бавните и разколебани държави. Ще наложи ли референдумът в Каталуния промяна на тези планове? От БСП предложиха отмяна на сегашния Закон за досиетата и закриване на Комисията, разсекретяваща документите на бившите служби, защото с дейността си чертаела разделителни линии в обществото и насаждала омраза". Проeктозаконът на БСП предвижда създаването на Институт за национална памет на мястото на комисията, в който ще бъдат прибрани архивите. Как адекватно да съхраним паметта за миналото? Накрая за оттеглянето от политиката на един от водещите експерти в БСП – бившият енергиен министър Делян Добрев заради обвинения в корупция, генерирани от него в Хасковската община. Апаратът на ГЕРБ не прие тази оставка, нито парламентът. Ще предизвика ли Кумгейт сътресения в ГЕРБ както ЦУМгейт в БСП? За тези три дезинтеграции – на Европа, на нацията и на управляващата партия, говорим във „Видимо и невидимо“ по Bulgaria ON AIR.