30 години преход. Какъвто живот си направихме, такъв живяхме. Мислехме, че ще е идеален, а той стана както винаги.
Всъщност не е задължително да си посипваме главата с пепел. Никой не е успял да създаде идеален свят. Особено когато този свят е светът на капитализма, който победи комунизма, който твърде много хора не смятат за идеален. Нещо повече - смятат комунизма за морален победител.
Затова преходът стана метафора за изначален морален провал. Обществото се умори от безкрайните реформи и голяма част от него се обърна към популизма.
В същото време изпълнението на критериите за прием в Европейския съюз и НАТО бе обявено за победа на демокрацията. Това отне шанса на българите да бъдат граждани. На много от тях този шанс изобщо не липсваше и като че ли все по-малко липсва.
Партиите, макар и осмивани и мразени, продължават да са монополен посредник между нас и властта. Те направиха всичко възможно да няма дебати за история, ценности, морал и политическо съзидание в обществото. Резултатът е навсякъде около нас. Какво ни липсва, за да сме успешни: обществени традици, лидери, закони или воля за промяна?
Коментари в студиото на ''Видимо и невидимо'' на проф. Димитър Луджев – политик, доц. Михаил Груев – историк и Моно Петра – художник. Неделя, 17.30 часа, по Bulgaria on air!