За трета поредна година се отчита излишък по консолидираната фискална програма

Бюджетното салдо по КФП отчита номинално подобрение с близо 1,3 млрд. лева

01.01.2019 | 11:55 Редактор: Ралица Братанова
За трета поредна година се отчита излишък по консолидираната фискална програма

Според предварителни данни се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2018 г. да бъде положително в размер на 163,5 млн. лв. или 0,2 % от прогнозния БВП.

За трета поредна година се отчита излишък по консолидираната фискална програма, пише Investor.bg.

Според финансовото министерство България затвърждава позицията си сред държавите-членки на ЕС с най-ниско съотношение на държавния дълг към БВП, като се предвижда този показател да продължи да намалява до 2021 г.

Спрямо заложената цел в Бюджет 2018 г. бюджетното салдо по КФП отчита номинално подобрение с близо 1,3 млрд. лева.

"Силното фискално представяне на България намери отражение и в годишните доклади на международните рейтингови агенции, като анализаторите посочват, че постигнатата финансова стабилност, ниският държавен дълг и присъединяването към валутния механизъм II (ERM II) ще засилят допълнително доверието към страната ни и са фактор за бъдещо повишение на рейтинга“, се казва в съобщението.

Основни параметри по КФП по предварителни оценки:

Приходите и помощите по КФП за 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 39,644 млрд. лв. (103,7 % спрямо годишния разчет), като спрямо 2017 г. се отбелязва ръст от 4,327 млрд. лева.

Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,748 млрд. лв. (11,1 %). Увеличение в размер на 578,8 млн. лв. се отчита и при постъпленията от помощи.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2018 г. са 39,480 млрд. лв., което е 100,4 % спрямо годишния разчет.

Номиналното нарастване спрямо предходната година се дължи както на по-високите бюджетни разходи, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз.

Ръстът на бюджетните разходи разходите се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.) и по-високите разходи за педагогическия персонал.

По сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2018 г. от централния бюджет, е 1,083 млрд. лв.