Над 50% от стойността на литър гориво отива в държавната хазна

Близо или дори над 50% от стойността на литър гориво, която плащаме на бензиностанцията, се прибира от държавата.

свързани

Бензин А95 падна до 2 лева за литър... Повлияха ли се цените от протестите?

Грубата сметка показва, че след като се добави акцизът към цената на 1000 л гориво на едро, и към данъчната основа се прибави ДДС-то, горивото поскъпва почти двойно. След това пък в тази сметка трябва да добавим и печалбата за търговеца.

Според изчисленията за бюджета отива над 1 лев от литър бензин и дизел. Търговците на дребно работят с марж от 18-21 ст., а чистата им печалба е 3-4 ст. на литър, пише "24 часа", цитиран от Dnes.bg

Преди дни министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че ще предложи промяна в наредба, с която търговците ще са задължени да изписват на касовата бележка надценката, с която се продават бензина и дизела. Така клиентите ще имат информация каква част от парите отиват при търговеца и каква в хазната.

Текстовете все още не са изготвени и не е ясно как ще се процедира с тези, които не издават касови бележки. По такива бензиностанции горивата са с по-ниски цени заради ДДС схеми и "спестяване" на данъка, и обикновено се плаща само кеш, без да се дава документ на клиента.

В същото време легално регистрираните обекти издават касов бон за всяка продажба.

Днес представители на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) отиват на среща с вицепремиера Томислав Дончев, за да обсъждат цените, ситуацията на пазара и промените в наредби.

Според изчисления на БПГА 2/3 от стойността на литър идват oт данъците и петрола. Останалата част е за производителя и търговеца, като с нея те трябва да покрият разходите си - за доставки, наеми, режийни, за съхранение и за задължителни запаси, за опазване на околната среда и охрана на труда, за изследователска и развойна дейност, такси, за маркетинг и реклама, за амортизации и т.н.

Цените зависят и от транспортните разходи и дали има възможност за внос. Във Варна и Бургас например влияние оказват горива, внасяни през пристанищата, за крайдунавските региони - вносът от Румъния, за регионите на Пловдив, Благоевград, Кърджали и Кюстендил - от Гърция, в Софийски и Пловдивски - горива от Сърбия.

На това се дължали и по-ниските цени в граничните региони, особено в Кюстендил и близките до Турция области, където имало внос. В Северозападна България цените били едни от най-високите заради нейната отдалеченост от основните маршрути за доставка и слабите продажби, които са недостатъчни да покрият издръжката на бензиностанциите.

Има редица обекти в Северозападна България, чийто обороти са в пъти по-ниски. Те обаче не се закривали, тъй като хората нямало откъде другаде да заредят.

Наблюденията на търговците показват, че при равни други условия ключов фактор при избора на потребителите е цената, а след това е по-доброто качество на продуктите и услугите. Затова никоя верига или отделна бензиностанция нямала интерес  да повишава изкуствено цени, тъй като веднага намалявали продажбите.

Цените падат - но защо?

Цената на бензина вече успя да падне до малко над 2 лева на някои бензиностанции, а средно се търгува за 2,19 лв./л. Цената му е най-ниска от поне шест месеца насам. Дизелът пък се продава за между 2,38 и и 2,21 на различните бензиностанции у нас.

Причината за поевтиняването на горивата са падналите котировки на петрола. Те вече са малко над 66 долара за барел, а при поскъпването на бензин и дизел през октомври бяха стигнали 85 долара. Ако тези нива се задържат, е възможно до края на месеца да има ново намаление на горивата с 4-5 ст.

В сряда от Комисията за защита на конкуренцията пък съобщиха, че паралелно със започналото секторно проучване на конкурентната среда на пазара на горива се извършва и контрол за спазване на поетите задължения през март 2017 г. от страна на големите петролни компании.

Тогава се ангажираха да въведат вътрешни процедури, които да гарантират ефективната конкуренция. От ведомството на Юлия Нинкова уточняват, че тези процедури трябва да гарантират и липсата на възможност за антиконкурентни договорки и за координиране на пазарното поведение на дружествата при вземане на стратегически решения.

От регулатора допълват, че при осъществяване на контрола по изпълнение на поетите задължения може да се приемат сигнали и информация от всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения, държавни органи и такива на местното самоуправление, неправителствени организации.

Снимка: Pixabay