Над 70% от младите хора в България смятат, че са материално задоволени, намират относително лесно работа, но повечето не работят по специалността си. 30% от младежите сменят работното си място заради ниското заплащане. Това са част от изводите в годишния доклад за младежта, разгледан на правителственото заседание.
Докладът представя информация за социално-икономическото положение на младежите през 2016 г. и предприетите мерки за тяхното развитие от страна на държавните институции, съобщават от пресслужбата на кабината.
Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2010-2020) и отчита изпълнението и напредъка в основни сфери, важни за живота на младите хора: заетост и безработица, образование, професионално ориентиране и реализация, гражданска активност, доброволчество, здравословен начин на живот, свободно време и др.
За изготвянето на доклада по поръчка на Министерството на младежта и спорта е реализирано национално представително социологическо проучване на тема ,,Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, реализирано от изследователски център "Тренд" през 2017 г. Проучването представя специфичните за младежката целева група проблеми.
Над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства, сочат резултатите от проучването.
98% от българските младежи имат мобилни телефони, 87% притежават компютър, а 92 на сто имат достъп до интернет у дома.
Над 50% от българските младежите смятат, че в населеното място, където живеят, получават добро образование, а над 60% заявяват, че има начини да разнообразяват ежедневието си.
Работещите млади в по-голям дял са доволни от настоящата си работа. Основната причина за смяна на работното място се явява ниското заплащане – при 30% от младежите.
Позитивна картина се отчита по отношение на оценката за намиране на работа. Близо 50% посочват, че са намерили лесно настоящата си работа. Това, което се отчита като негатив, е, че 54% не работят по специалността си.
По отношение на здравословния начин на живот и спорта са отчетени следните резултати – 32% е делът на младежите, които се занимават със спорт, а 66% - не. Тук оказва влияние типът населено място – в столицата и в областните градове фитнес залите са предпочитано място за спорт, докато в малките населени места и селата основно спортни дейности се извършват навън или у дома.
Що се отнася до гражданската активност и в частност участието на младежите в различни организации, данните сочат, че 73% не членуват в такива организации, което представлява известно намаление в сравнение с предишни години.
Най-много са членуващите в спортни клубове (14,5%), следвани от младежите, участващи в благотворителни/хуманитарни организации. Близо 50% от българските младежи гласуват на изборите.
Снимка: Олег Попов (Bulgaria ON AIR)