България е на първо място в Европейския съюз по ръст на разходите за жилище на бедните домакинства. Между 2010 г. и 2016 г. те са нараснали с 54,4% при среден ръст от 10% в ЕС и достигат 172,6 евро на месец през 2016 г., става ясно от доклад на фондация "Абе Пиер“ и Европейската федерация на националните асоциации.
Наемателите у нас, както и в повечето страни членки на ЕС, са по-тежко засегнати, като техните разходи за жилище са нараснали с 80,7% между 2010 г. и 2016 г. и достигат 227 евро през 2017 г. При собствениците на жилище разходите са скочили с 53,1% през разглеждания период и достигат 170,2 евро през 2016 г.
В доклада за бедни домакинства се считат тези със средни доходи под 60% от средния доход в страната.
Делът на разходите за жилище в общите разходи на бедните домакинства у нас достига 65,2% при средно равнище в ЕС от едва 3,2% между 2010 и 2016 г. и е най-високият в съюза. За цялото население делът на разходите за жилище в общите разходи е 58,8% и отново е най-високият в ЕС.
Между 2010 г. и 2016 г. месечните разходи за жилище на бедните домакинства са се повишили в три четвърти от страните членки на ЕС, показва докладът. Разходите за жилище включват наемите, изплащането на ипотечен кредит, разходите за съсобственост, местните данъци и разходите за вода и енергия (ток и газ).
Най-отчетливо е повишаването на разходите при бедните домакинства, които живеят под наем – те са се увеличили в 24 страни членки, и в по-малка степен при домакинствата, които са собственици на жилището си – ръст е отчетен в 16 страни членки.
Ръст на разходите над 20% е регистриран в почти половината от страните членки на ЕС, като след България се нареждат Великобритания с 45% и Португалия с 40%. Само в шест страни разходите за жилище са намалели, като спадът е най-голям в Хърватия (-29,8% до 193 евро).
Месечните разходи за жилище на бедните домакинства са най-високи в Люксембург (615 евро) и в Дания (607 евро) при средно равнище в ЕС от 405,7 евро.
Между 2010 и 2016 г. в 19 страни неравенството по отношение на разходите за жилище се е увеличило, като повишението е значително в седем от тях (Дания, Холандия, Португалия, Румъния, България, Германия и Унгария), констатират авторите на доклада. 42,5% от домакинствата в България са живели в пренаселени жилища между 2010 и 2016 г., като делът им достига 51,1% при бедните домакинства при средно равнище в ЕС от съответно 16,8% и 29,8%. Все пак през разглеждания период броят на домакинствата в България, живеещи в пренаселени жилища, намалява съответно с 10,3% при общото население и 4,3% при бедните домакинства.
През 2016 г. България е на първо място в ЕС по дял на домакинствата, които имат затруднение да поддържат адекватна температура в жилището си. Делът им достига 39,2% при общото население и скача до 61,9% при бедните домакинства при средно равнище в ЕС от съответно 8,7% и 21,1%. И в тук обаче е отчетен спад в периода 2010 г. - 2016 г. от съответно 41,1% при общото население и 25,7% при бедните домакинства.
Между 2010 и 2016 г. разходите за жилище на младежите са нараснали във всички страни членки на ЕС, като най-голямо повишение отново е отчетено в България (+360%), следвана от Люксембург (+120%) и Португалия (+100%). 43% от младите европейци на възраст между 18 и 24 години, живеещи под прага на бедността, са полагали прекомерни усилия, за да покрият разходите си за жилище през 2016 г. В Гърция делът на бедните младежи, изпитващи затруднения да покрият разходите си за жилище, достига 90%, а в България той е 52%.
„Жилището се превръща във все по-смазващо перо в разходите на европейските граждани с ниски доходи“, казва Сара Купшу, отговаряща за европейските проучвания във фондация "Абе Пиер".