До 2,9% ръст на БВП в България през 2017 г., сочи нов доклад

свързани

Все още не е ясно как Brexit ще повлияе на българската икономика

Германското правителство предлага Великобритания да получи достъп до единния пазар на ЕС срещу заплащане

Снимка: Pixabay

Mеждународният валутен фонд (МВФ) повиши леко прогнозите си за икономическия растеж на България за 2017 г. Според новия доклад на Фонда за икономиката на Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне до 2,9% през 2017 г. Предишната прогноза беше за ръст от 2,8%. За следващата година очакванията са за леко забавяне на икономическия растеж до 2,7%.

Фондът подобрява оценката си за българската икономика през 2016 г. В доклада се посочва, че БВП се разширява с 3,4% спрямо предишната прогноза за 3% растеж. Оценките на МВФ както за 2017 г., така и за 2016 г. съответстват на прогнозата на Европейската комисия, публикувана по-рано през деня.

По отношение на ръста на потребителските цени МВФ също коригира очакванията си във възходяща посока както за изминалата 2016 г., така и за настоящата 2017 г. Според доклада България е отчела дефлация от 1,3% (спрямо инфлация от 1,6% в предишната прогноза) през 2016 г. През тази година ръстът на потребителските цени се очаква да се ускори до 1% (0,6% в предишните прогнози). За 2018 г. перспективите са за допълнително ускоряване до 1,8%.

В същото време обаче фондът очаква балансът по текущата сметка леко да се влоши спрямо миналата година. За 2016 г. оценките на МВФ са за дефицит от 4,2%, докато през тази година излишъкът ще достигне 2,3%. През 2018 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да се свие до 2%.

След ръсто на публичния дълг през 2016 г. до 27,8% от БВП според Фонда той ще спадне с над 3 процентни пункта – до 24,5%, през настоящата година. Тази тенденция ще продължи и през следващата година, макар и с малко по-бавен темп – за 2018 г. се очаква спад до 24,1% от БВП.

Очакваният икономически растеж в България за тази и следващата година остава над средния за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа съответно от 2,2% и 2,4%. Най-силен ръст на БВП се очаква да постигне Молдова (4,5%) и Румъния (4,2%), а най-слаб – Беларус (-0,8%) и Русия (1,4%).

Според доклада в региона извън Общността на независимите държави (ОНД) и Турция растежът остава силен в резултат на благоприятните политики. Междувременно Русия и останалата част от ОНД се връщат към възстановяване, което се подкрепя от ръста на цените на петрола.

Инфлацията започва да се ускорява в много страни. Пазарите на труда се затягат, а нивата на безработица спадат до нивата отпреди кризата, като се наблюдава и силен ръст на заплащането. В Русия инфлацията се забавя, но в Турция например ръстът на потребителските цени остава висок.

Краткосрочните перспективи пред региона са благоприятни, подсилени от заздравяващата се глобална активност и положителните местни макроикономически политики. Извън ОНД и Турция се очаква растежът да се ускорява в резултат на по-силно местно търсене и по-добре усвояване на структурните фондове на ЕС. Възстановяването в Русия ще подкрепи активността в останалите страни от ОНД, но по отношение на Турция очакванията са растежът да остане слаб на фона на продължаващата политическа и икономическа несигурност.

Рисковете пред перспективите са по-скоро негативни в краткосрочен план. Има възможност за подобряване в резултат на по-силно външно търсене, по-бърз растеж в еврозоната и САЩ и по-стабилно възстановяване на цените на суровините.

Негативните рискове включват глобална промяна към протекционизъм и политики, насочени към вътрешния пазар, внезапно затягане на глобалните финансови условия, нови шокове в развитите европейски икономики и допълнително увеличаване на заплащането, което може да навреди на конкурентоспособността.

Още икономически новини четете в Investor.bg