Рискът от неграмотност е реален, смята Илияна Илиева, старши консултант от ICAP. Според нея "непрекъснатите промени в програмата на българското училище усложнява ситуацията".
Интервюто с Илияна Илиева е по повод конференцията "Образование и бизнес: 6", организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria на 10 май 2017 в София.
Какви рискове и възможности виждате пред образованието през 2017 в България?
Рискът от едно по-неграмотно младо поколение е застрашителен и реален.Непрекъснатите промени в програмата на българското училище още повече усложняват ситуацията и липсата на желание в децата да учат. Трябва да се насочи вниманието на учениците към практичната страна на нещата и да се развива потенциала на всяко едно дете в сферата , в която то е най-добро.
В кои специалности виждате перспектива за реализация на пазара на труда в следващите 8-10г.?
За мен ИТ секторът е най-силно развиващият се сега и тенденцията за това ще се запази през следващите 10 години.
Недостигът на инженерни специалисти, също може би ще възвърне славата на тази специалност.
Сферата на услугите също ще запази лидерската си позиция, тъй като винаги ще има търсене във всички направления.
По какъв по-добър начин могат да бъдат включени в образователната система децата, чийто майчин език не е български?
Чрез игри и практически занятия тези деца няма да се чувстват изолирани.
От какво има нужда българското училище - от подобряване на средата, от постигане на по-добри резултати или от преподаване на специфични умения?
За мен българското училище има нужда от преподаване на специфични умения, които да развият най-доброто във всяко дете. Повече практически занятия и занимания на открито.
Когато търсите кадри за вашата фирма „отличници“ ли търсите или хора, които искат да учат?
Най-вече хора , които искат да учат.
Кой е отличникът? Който има много дипломи или който иска да учи от компанията?
За мен отличник е този , който непрестанно се усъвършенства и има желание да се учи от всеки и във всяка ситуация.
Какво е успехът според вас?
Успехът има много измерения. За мен успехът е настъпил тогава, когато изпитвам удовлетворение от работата си и виждам одобрение в очите на колегите.
Това означава, че съм се справила с поставените ми задачи и трудът ми не е останал незабелязан. Успех за мен е и това, че имам сплотено семейство и виждам удовлетворение и в техните очи. Т.е реализирала съм се и като добра дъщеря, майка и съпруга.
Успехът ми може да бъде измерен като получа повече ангажименти и по-висока позиция в компанията. Също така по-високо заплащане. Най-големият ми подарък обаче, е усмихнатото лице на моя 3 годишен син.
/Снимка: личен архив Илияна Илиева/