Примерите за активността на сенчестия пазар са доста известни, независимо дали става въпрос за общ работник, който кара нелицензирано такси между смените, за електротехник, който приема кеш без да декларира печалбата си, или просто за обикновена сделка с наркотици в някоя тъмна уличка, коментира Statista.
Нивото на активността на сенчестия пазар обаче, дефинирана още като сива икономика, зависи изключително много от конкретната страна.
Обикновено определяна като юридически и физически лица, ангажирани в неподходящи практики без да спазват определени законови задължения, като плащане на данъци или поддържане на приемливи стандарти на заетост, сивата икономика струва на правителствата по света трилиони долари всяка година.
Според Международния валутен фонд (МВФ) силно регулираните икономики с по-слаба администрация са склонни да имат и добре установени сиви икономики. Това се случва много по-рядко в страни със силни, добре регулирани и ефективни държавни институции. През 90-те години това вече се вижда в бившите страни от Съветския съюз, като например Грузия, където сивата икономика се е оценявала на ниво от 64% от БВП. Днес сивата икономика процъфтява в Южна Европа, макар че мащабът на активността не може да бъде измерен пряко.
Според ново проучване*, публикувано от Institute for Applied Economic Research към University of Tübingen в Германия, сивата икономика в Гърция се оценява на средно 21,5% от БВП. В САЩ необявените кешови трансакции явно са по-редки, като според проучването сивата икономическа активност там е 5,4% от БВП на страната.
* Проучването обхваща Австрия, Белгия, Германия, Финландия, Франция, Гърция, Великобритания, Ирландия, Италия, Япония, Канада, Нова Зеландия, Холандия, Норвегия, Австралия, Португалия, Швеция, Швейцария, Испания и САЩ.