В края на май бяха приети промените в Закона за публичните финанси, с които се въведоха нови правила за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини и се отвори възможност за предоставяне на безлихвени заеми от централния бюджет.
Според икономистите от ИПИ Петър Ганев и Ивайла Раденкова този механизъм по идея има дисциплиниращ характер, но може да доведе както до финансови, така и до политически проблеми, без всъщност да реши големите структурни предизвикателства пред общинските бюджети.
Няколко месеца след приемането на този механизъм вече знаем първата група общини, чиито финансови показатели са влошени и съответно е необходимо откриване на процедура по финансово оздравяване.
Спрямо данните към средата на 2016 г. това са общо 36 общини в страната, сред които са и областните центрове Видин, Кърджали, Ловеч, Перник, Сливен и Смолян.
Към момента се знае, че всички са изготвили проекти на своите планове за финансово оздравяване и се очаква (или вече се дискутира получено) становище на финансовото министерство. Без да се дават много детайли, публичните изяви на финансовия министър показаха недоволство от голяма част от получените оздравителни планове, което ни навежда на мисълта, че ще се изискват повече мерки.
Това, което липсва като публична информация към момента, обаче е и размерът на поисканите безлихвени заеми, тоест сумата, която българският данъкоплатец ще задели, за да спасява закъсали общини, пишат анализаторите.
Четете пълния анализ в Investor.bg.