До какво ще доведе новият закон за публичните предприятия?

Законопроектът събира и регламентира на едно място вече установени практики и регулации в публичния сектор

31.07.2016 | 18:29 Редактор: Мария Аладжова
До какво ще доведе новият закон за публичните предприятия?

Миналата седмица парламентарната група на БСП внесе нов законопроект за публичните предприятия. Както стана ясно от изказването на Драгомир Стойнев и от мотивите на законопроекта, основната му цел е да елиминира злоупотребите, корупционните практики и партийните назначения в държавните компании чрез въвеждането на нови и по-строги правила върху управлението им. Регулациите в тази посока са в общи линии единствените нововъведения на законопроекта, посочва Георги Вулджев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Законопроектът събира и регламентира на едно място вече установени практики и регулации в публичния сектор, които към момента са разпръснати из най-различни наредби и нормативни актове. Такива например са изискванията за прозрачна отчетност на публичните предприятия, процедурите по разпределянето на печалбата, оздравяването на предприятията в лошо финансово състояние и др. От тази чисто информативна гледна точка тяхното обобщаване в един единствен текст е полезно.

Същевременно законопроектът включва и някои нововъведения. Както става ясно от мотивите към него, основната цел на този закон е да въведе нови регулации и изисквания относно състава на управителните и надзорните съвети на публичните предприятия, които да елиминират възможността за чисто политически назначения. Основните регулации по тази линия са две:

- една трета от членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на всяко едно публично предприятие трябва да са независими лица, т.е. лица, които нямат никакви търговски отношения със съответното предприятие, не са служители там и не са акционери притежаващи повече от 25 на сто от гласовете в общото събрание;

- сред управителите, контрольорите и членовете на съвета на директорите на едно публично дружество не може да има лица, които участват в управлението на други предприятия, които са народни представители, министри или служители, в която и да е държавна институция. Същите забрани важат и за „съпрузи или роднини до трета степен по права или съребренна линия“.

Целия анализ четете в Investor.bg.