Как се отразява Brexit на фондовете

Първата последица от референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз беше предвидимо ясна: След вота на британците за излизане от ЕС в петък курсовете на финансовите пазари се сринаха в целия свят. И все пак и днес много борси продължават пътя надолу. Дали това е просто първоначалният шок от излизането, от което мнозина се опасяваха, но никой наистина не очакваше? Какво ще случи след това?

Песимистите сред пазарните наблюдатели смятат, че това може да е началото на нова глобална финансова криза, подобна на тази, предизвикана от фалита на Lehman. Докато оптимистите подчертават, че това няма е да е подобен шок, защото референдумът не е неочакван, а пазарът е имал достатъчно време, за да се подготви. В действителност обаче почти всички участници на пазарите се питат какви сътресения може да предизвика британският вот – не само за ЕС, но и в глобален план, пише в свой анализ германският Die Zeit.

1. Последиците за глобалната икономика

ЕС ще бъде напуснат от Великобритания – шестата икономика в света и трета в Европа. След САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция англичаните са съвсем в горната част на класацията на икономически най-мощните държави, следвани от Бразилия. И няма икономист, който да не предсказва срив за британската икономика. Референдумът може да доведе до свиване на британския БВП с три до седем процентни пункта. Повечето икономисти смятат, че Островът ще изпадне в рецесия, която може да продължи от втората половина на 2016 г. до края на 2017 г.

Великобритания изнася една трета от годишното си производство на стоки и услуги. Въпреки че това е по-малко от дела на износа на Германия (който е 40 на сто), около половината от износа е за страни от ЕС. Сега, ако договорите с европейските страни трябва да се предоговорят, това означава най-вече по-високи разходи за търговия и по-високи мита за британските продукти. Това ще ги направи по-малко привлекателни за чуждестранните купувачи.

Сривът на британския паунд би могъл да компенсира част от тези допълнителни разходи, защото той прави британските стоки в чужбина по-евтини. Веднага след референдума паундът се срина до най-ниското си ниво за последните 30 години. Но обезценяването няма да свърши с това. 

Още по темата
Страхът на Лондонското Сити и на Canary Wharf

Лошият валутен курс може в бъдеще да подкрепи приходите на британските компании в чужбина, но въпреки това британските фирми ще пострадат, защото като цяло печалбите им ще се свият. Все пак трябва да се признае, че по-големите британски концерни са международно опериращи организации. Големите фирми от индекса FTSE 100 генерират около 80% от приходите си в чужбина, по-скоро извън континента. Те ще трябва да разширят бизнеса си в Азия, Америка и развиващите се пазари, ако в Европа срещнат повече затруднения.

А доколко ще пострада останалата част от света? От икономическа гледна точка не особено, казват водещи икономисти. Влиянието на британската рецесия за световната икономика вероятно ще бъде по-скоро малко. За най-засегнати страни се считат Германия, която може да отчете спад от 0,1 до 0,3% от брутния си вътрешен продукт. В другите страни загубите вероятно ще бъдат още по-ниски.

По-големи щети, които напускането на Великобритания може да доведе, се коренят във факта, че фракциите на антиглобалистките привърженици и протекционистите може да получат нов тласък. Банката за международни разплащания предупреди, че глобалният икономически растеж в момента не е особено силен и следователно – по-податлив на смущения, отколкото някои вероятно мислят.

Далеч по-лоши от икономическите последици може да са политическите вълнения, които биха обхванали Европа, ако други държави направят същото, като британците. Американският икономист Нуриел Рубини, който почти винаги е песимист и е един от малкото, които предсказаха финансовата криза от 2007 - 2008 г., има екстравагантно мнение – напускането на британците според него бележи началото на края на ЕС.

Ако се окаже прав, Brexit наистина може да доведе до сериозна криза. Засега обаче малцина се осмеляват да говорят публично за тази възможност.

2. Последиците за големите инвеститори

Според първоначалните данни сривът в петък унищожи 5 трлн. долара. От тях 95 млрд. евро са загубени по германските борси. Защото, според ръководителя на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард пазарните участници са били неподготвени за решението на британците.

В действителност букмейкърите даваха 73 процента шанс за оставане на британците в ЕС малко преди референдума. И тъй като някои големи инвеститори вярват повече на букмейкърите, отколкото на социолозите, борсите записаха по-силни повишения в дните преди 23 юни. Тогава дойде катастрофата. Но наистина ли парите се изпариха? Не, разбира се. Просто са преместени другаде. Но къде?

Ако трябва да вярваме на изявленията на най-големите компании, фондове и инвестиционни банки, те не са пострадали от срива на курсовете. Много от тях съобщаваха в бележките си в седмиците и дните преди референдума, че са свили дела си в акции и рискови инвестиции, както и че са увеличили своите парични наличности, за да отговорят с покупки на възможните турбуленции. Наистина, пазарните наблюдатели отчитат по-високи парични наличности в кеш. Според проучване на Bank of America и Merrill Lynch 205-те най-големи инвеститора са инвестирали най-малко средства в американски акции от началото на финансовата криза от 2008 г. насам.

Прозорливите големи инвеститори са активирали хеджиране чрез закупуване на американски долари в очакване на срив на лирата, както и на американски акции, които в голяма степен са незасегнати от спадовете. S&P 500 засега се раздели само с 3,5% от стойността си. Британският FTSE 100 между другото също загуби малко - 5 на сто.

Dax обаче се срина с 8 на сто. Една от причините: той е считан за един от най-търгуемите индекси в света, поясняват от инвестиционната компания BlackRock. В Dax ежедневно инвестират инвеститори от цял свят, защото те знаят, че могат възможно най-бързо да излязат от пазара в случай на нужда. Както направиха в петък и понеделник.

Най-черния ден от 16 години насам обаче преживя японската борса. Тя стана жертва на собствената си големина и висока ликвидност. Много продавачи на къси позиции, тоест спекуланти, играят именно в Токио и започнаха да разпродават, пояснява главният стратег на най-голямата инвестиционна банка в страната Хисао Мацура.

Сривът на Nikkei обаче се дължи и на това, че много инвеститори виждат в лицето на йената инвестиция – убежище. Тя се счита, заедно с американския долар и швейцарския франк, за една от най-стабилните валути. Поскъпването на йената обаче постави редица японски износители, например Mazda, под натиск, защото така увеличава цената на тяхната продукция. Затова и акциите им се сринаха.

3. Последиците за малките инвеститори

Не всеки, който пести пари, е активен на борсите. Само 14% от европейците средностатистически имат акции, дялове от фондове или и двете. А който наистина е продавал акции в петък, е отчел загуба. Всички останали все още може да се надяват Dax, Eurostoxx и останалите индекси да се върнат след месеци към предишната си стойност и така да възстановят средствата си.

Въпреки това и дребните инвеститори може да са засегнати. Застрахователи и пенсионни фондове също страдат от срива на курсовете. Те обичайно инвестират много малко в акции, но държат 70 до 80 на сто от събраните пенсионни активи в ценни книжа с фиксирана доходност, предимно държавни облигации. Въпреки че цените им се покачват, лихвените им проценти и възвръщаемостта им пада.

Междувременно облигации на стойност от 9 трлн. долара в световен мащаб вече са с отрицателна възвращаемост, предупреждава Банката за международни разплащания. Сред тях половината са облигации на страни от еврозоната. Преди две седмици тази сума бе едва 2 трлн. долара

Отрицателните или нулевите лихвени проценти при облигациите значат за много вложители, че те едва ли ще постигнат възвръщаемост на своите пенсионни вноски. Това се отнася още повече за британците, чиито пенсии се състоят от 15 на сто от държавна пенсия и 25 на сто от приходи, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване. Най-високият дял се основава на частното осигуряване. То зависи или директно от борсови инвестиции, или от животозастрахователни полици, които заради структурата си са много по-зависими от цената на борсовите курсове.  

Още икономически новини и анализи, четете в Investor.bg